Черната призма - Уийкс Брент (книги хорошем качестве бесплатно без регистрации txt) 📗
Все още бе нужно физическо усилие. Гавин запращаше във водата голяма сила и ръцете и раменете му практически повдигаха цялата му собствена тежест, плюс тази на Карис. Но магията можеше да се притегля от цялото тяло, така че беше все едно да носиш тежка раница с ремъци, които разпределят теглото идеално — тежко, но не и смазващо. Все пак, тъй като през последната година правеше това всеки ден, плещите и ръцете му бяха заякнали.
Карис се обърна. Ченето и? буквално увисна. Взря се в целия механизъм от син луксин, на който бе придадена гъвкавост с малко зелен и свръхгъвкав лепкав червен на мястото, където буците влизаха в тръбите, за да не се пръснат. Изправи се бавно и се приведе срещу вятъра, опряла гръб в Гавин, така че да не създава допълнително съпротивление.
Той усети как тялото и? се тресе и осъзна, че се смее от радост, макар че почти не я чуваше. Вятърът отнасяше уханието на косата и?, но за миг той си представи, че може да я помирише отново. От това сърцето го заболя.
— Гледай — извика Гавин.
В далечината се появи островче. Той се наведе и плъзгунът зави рязко натам. Бързо бе научил, че плъзгунът може да маневрира много по-бързо от самия него. Истинското ограничение бе колко бързо може да смени посоката. Наведе се първо надясно, а после наляво, като описваше красиви завои върху спокойното море. Насочи тръбите под ъгъл надолу, плъзгунът излетя и се понесоха във въздуха.
Летяха повече от сто крачки, в пълна тишина, освен свистенето на вятъра. Прехвърлиха островчето, приводниха се от другата му страна като подскачащо камъче и продължиха нататък.
От скоростта, вятъра и близостта на Карис Гавин най-после се почувства отново свободен. Въпреки топлината на деня вятърът бе студен и макар Карис да не се гушкаше в него, се бе облегнала на тялото му, благодарна за тази топлина. Ако и? станеше прекалено студено, щеше да притегли подчервено, но засега пестеше силите си. Не знаеше какво я чака в Тирея.
Фактът, че той знаеше — поне отчасти, — придаде сладост на момента. Тя щеше да прочете писмото на Бялата и да научи, че е заченал син, докато са били още сгодени. Макар че сега Карис не проявяваше интерес към личния му живот, това бе един от въпросите, които му бе задала, когато скъсаха: има ли друга жена? Не. Имало ли е някога друга жена, докато бяхме сгодени? Не, кълна ти се.
Този път Карис нямаше да му прости. Бяха и? нужни години, за да му прости развалянето на годежа и отказа му да и? обясни защо. Но това сега бе предателство.
Оролам, как щеше да му липсва.
Гавин избягваше корабните маршрути и се държеше далеч от брега. Някъде около пладне видя облаци отпред. Не приличаха на буря, затова предположи, че е островната сатрапия Илита, страна с много пристанища и още повече пирати. Централното правителство бе рухнало преди десетилетия и сега части от Илита бяха управлявани от най-могъщия за момента пиратски главатар. Повечето от Седемте сатрапии плащаха дан на един или друг от пиратските главатари, като по този начин ги обогатяваха и им даваха възможност да пиратстват още повече.
Гавин не се страхуваше от тях, но пък и не искаше да го виждат. Макар че може би беше добре пиратите да имат още една причина да се боят от Хромария, той предпочиташе да запази малкото си изобретение в тайна колкото се може по-дълго. Освен това използваше Илита само за ориентир. Да работи с астролабия бе голяма мъка, пък и за времето, което му бе нужно да изчисли местоположението им, можеше просто да обикаля, докато намери каквото търси. Гаристън бе разположен в устието на голяма река и беше най-оживеното пристанище в Тирея, което обаче не означаваше много.
Гавин зави на юг.
Карис му каза нещо, но той не можеше да я чуе. Затова забави плъзгуна.
— Ще ми дадеш ли и аз да опитам? — попита тя.
— Мислех, че си пестиш силите.
— Няма само ти да се забавляваш. — Тъй като беше зад нея, той не можеше да види усмивката и?, но зърна една трапчинка и една повдигната вежда.
Разшири корпуса на плъзгуна, така че да могат да стоят един до друг, и и? предаде тръбата на щирборда — Карис винаги предпочиташе да притегля с дясната си ръка.
Отначало нямаха синхрон и съдът трепереше и се напрягаше, понеже изстрелваха луксина с различна скорост и по различно време. Гавин я погледна, но преди да е успял да каже нещо, тя хвана дясната му ръка със своята лява и започна да стиска ритмично, както правеше едно време, когато танцуваха.
Този спомен го халоса с такава сила, сякаш плъзгунът бе закачил някой риф и го бе изхвърлил в морето: Карис, петнайсетгодишна, преди войната, на годишния бал на лукслордовете на върха на Хромария. Светлорусата и? коса бе дълга и права, и също толкова фина и лъскава като зелената и? копринена рокля. Бащите им спореха за кой от братята Гайл трябва да се омъжи. Гавин, по-големият брат, който вероятно щеше да стане следващата Призма, разбира се, беше по-ценният трофей. Баща му, Андрос Гайл, не даваше пет пари за красотата на Карис.
— Искаш красива жена? Ами затова са любовниците. — Но макар да не се интересуваше от предпочитанията на момчето — съюзите трябваше да се купуват на възможно най-ниската цена, а женитбата на първородния му син бе най-ценната карта, която можеше да изиграе, — Андрос Гайл добре съзнаваше, че другите фамилии не винаги са толкова пресметливи. Някои бащи изпитваха неохота да женят дъщерите си за мъже, които не им харесват.
Андрос Гайл бе наредил на по-малкия си син Дазен да прелъсти Карис.
— На долния етаж има стая за прислугата. Ето ти ключа. Двайсет минути, след като си тръгнеш с нея, ще намеря някакъв претекст да поговоря насаме с баща и? и ще слезем там. Очаквам да ви хванем на калъп. Ще бъда изненадан, смаян, бесен. Вероятно ще те ударя. Но какво да се прави? Страстите на младостта и така нататък. Разбираш ме, нали?
И двамата братя разбираха. Лукслорд Рисум Белодъб се славеше като избухлив човек. Андрос Гайл щеше да удари Дазен пръв и да застане между двамата, за да не се опита Белодъб да го убие. Но истинският смисъл бе, че ако Карис бъде хваната да прави любов с Дазен, баща и? нямаше да има избор. За да не посрами рода, Карис набързо щеше да бъде омъжена за Дазен. Фамилиите им щяха да се съюзят, а на Андрос Гайл пак щеше да му остане по-ценният син за бъдещи сделки.
— Гавин, от теб очаквам да си любезен с момичето, но да не го окуражаваш. Ако брат ти провали семейството, ще се наложи ти да се ожениш за нея.
— Слушам, сър.
Но после бе започнал балът. Гавин бе изтанцувал първия танц с Карис и се бе случило най-лошото възможно нещо. Докато дребната и? фигурка се притискаше към него и ръката и? задаваше темпото с леки стискания, той се взря в зелените и? очи — навремето тя имаше само съвсем дребни червени точици в ирисите — и бе омагьосан. Докато Дазен дойде да танцува с нея, Гавин вече бе в плен на любовта. Или поне на похотта.
„Предавам Карис още отпреди да се срещнем.“
Карис стисна ръката му по-силно и той я погледна. В очите и? имаше въпрос. Сигурно се беше напрегнал и тя бе усетила това. Открай време си падаше по физическия контакт. Непрекъснато прегръщаше и докосваше онези, които обича. Танцуването за нея бе също толкова естествено като ходенето. Но вече не докосваше Гавин често.
Той само се усмихна и поклати глава. „Няма нищо.“
Карис отвори уста да заговори, но се поколеба. После извика:
— Направи тръбите по-големи! — И се засмя малко насила.
Значи помнеше онзи танц и как му задаваше темпото със стискане на ръката. Естествено, че го помнеше. Но подминаваше въпроса и той и? бе благодарен за това. Разшири тръбите колкото можеше и скоро летяха по-бързо, отколкото някога бе карал сам. Не беше имал намерение да и? показва последния си трик, но не успя да се сдържи. Знаеше, че той ще и? достави истинска радост. А какво му е хубавото да си гений, ако никой не те оценява?
Пусна ръката и?. Това беше най-опасната част. При тази скорост да налетиш умишлено на нещо бе пълна глупост. И все пак…
