Черната призма - Уийкс Брент (книги хорошем качестве бесплатно без регистрации txt) 📗
В онзи миг Дазен разбра, че Гавин наистина би ги убил.
Оттогава Гавин разговаряше с баща им като негов довереник. Дазен бе отритнат и зарязан. Известно време си играеше със Севастиан. После и Севастиан му бе отнет и остана сам. Дазен се надяваше, че като стане на тринайсет, ще бъде приет отново от тях, но баща му подмина датата почти без внимание. Когато настъпи времето да се пророкува кого Оролам е избрал за следващ Призма, целите Големи и Малки Яспис гъмжаха от предположения, но Дазен знаеше, че това е по-големият му брат. Нямаше значение как ще се случи. Андрос бе подготвял Гавин за Призма през целия му живот.
„А аз бях подготвян да бъда нищо. Непотребна вещ. Някой ден щях да се оженя за Карис Белодъб или някое друго момиче, за да отклоня амбициите на нечий друг баща. Докато Гавин не се опита да ми отнеме дори това.“
Ето коя бе най-трудната за поддържане част от маскировката му — не преструвката, че е Гавин, а напомнянето за всичко, което Гавин бе имал, а Дазен никога нямаше да има.
— Така че върви в Гаристън, спаси го или го опожари, убий Гарадул и вземи кинжала. Казах го достатъчно просто, нали?
Ако Гавин свършеше това както трябва, то щеше да изпълни една от целите му и да подготви почвата за друга.
— Ще ти дам писма до рутгарците, за да съм сигурен, че ще ти се подчиняват — добави Андрос.
— Ще ме направиш губернатор на Гаристън? — Всеки път, когато Гавин забравеше колко е могъщ баща му — дори и от тази стаичка, — Андрос правеше нещо, с което да му го напомни.
— Не официално. Ако се провалиш, това ще опетни името ни. Но ще се погрижа губернаторът да прави точно каквото му кажеш.
— Само че Спектърът…
— Може да бъде пренебрегван в определени случаи. Не е толкова лесна работа да свалиш една Призма. Когато се върнеш, ще поговорим за женитбата ти. Време е да започнеш да правиш наследници. Появата ти с едно копеле прави въпроса належащ.
— Татко, аз не съм…
— Ако смажеш един от сатрапите, дори и да е бунтовник, ще се наложи да подкупиш някой от другите. Време е. Ще ми се подчиняваш в тази работа. Проблема с копелето ще го обсъдим по-късно.
48.
Лив бе отишла в светлинната градина високо в жълтата кула, за да помисли, но и? се струваше, че не може да извърви и десет крачки, без да се натъкне на някоя млада двойка, която се целува. Докато слънцето залязваше, градината се превръщаше във впечатляващо зрелище — и любимо място на двойките. Лив би трябвало да се сети за това. Имаше нещо особено да гледаш млади влюбени, когато се чувстваш толкова изолиран.
Когато излезе от квартирата си, в нея бушуваше хаос от емоции: съжаление, че е била толкова груба с Кип, увереност, че е права и баща и? е жив, и ужасният страх, че греши. Беше самотна, уплашена за бъдещето си, а сега — зашлевена в лицето от привидната лекота, с която всяка друга, изглежда, можеше да си намери любим — копнееше и за момче. Което и да е момче. Е, почти. Лив живееше в Хромария от три години и имаше зад гърба си единствено няколко неуспешни опита за връзка. Това, че беше тирейка, дъщеря на генерал от загубилата страна и бедна, бързо пресичаше всякакъв интерес от страна на съучениците и?. Единственото момче, което тя смяташе, че наистина си пада по нея, я бе поканило на Бала на лукслордовете, а после и? бе вързало тенекия и бе отишло с друго момиче. Явно всичко бе само шега. На следващата година за кратко бе станала обект на съревнование между няколко от най-популярните момчета. Няколко седмици бе прекрасно да е център на вниманието. Имаше чувството, че най-после е постигнала пробив, че най-после я приемат. Едно от момчетата я покани на Бала на лукслордовете.
А после случайно дочу друго момче да говори за облог между тях кой пръв ще я изчука. Отмъщението и? бе бързо и ужасно. Обеща на своя кавалер за бала — водача на групата, млад благородник на име Паршан Наям — да му отдаде девствеността си, ако и? помогне да осъществи една своя мръсна фантазия. На онзи направо му потекоха лигите.
На Бала на лукслордовете се срещнаха в едно тъмно кътче току до главната зала. Тя убеди Паршан да си свали всички дрехи, въпреки че само на броени крачки от тях целият Хромарий танцуваше, бъбреше и пиеше. После откъсна устни от неговите, докато ненаситните му ръце шареха по тялото и?, и попита колко ще спечели от победата си в съревнованието.
— Ти знаеш? И не си бясна? — попита той.
— Че защо да съм бясна? — отвърна тя. — Затвори очи. Имам изненада за теб.
— Хубава ли?
Тя плъзна пръсти надолу по корема му. Сведе очи. Облиза устни.
— Ще ти секне дъхът. Обещавам ти.
Той затвори очи. Тя грабна всичките му дрехи и изхвръкна в залата, където се вихреше празненството. Той изквича изненадано и се втурна гол след нея.
— Ето какво получаваш за своето съревнование, Паршан Паям! — извика Лив, така че всеки, който не е забелязал веднага голия младеж, да го види и да разбере кой е.
Танцьорите спряха. Музикантите престанаха да свирят. Стотици разговори секнаха.
— Да се обзалагате с приятелите ти кой ще ми отнеме девствеността?! Отвратително! Ти си простак и лъжец. Отвращаваш ме. Не си достатъчно умен, за да ме надхитриш, и не си достатъчно мъж, за да ме имаш. — И хвърли безценните му дрехи в купата с пунша.
Разнесе се нервен кикот. Паршан замръзна. След като дрехите му бяха накиснати в пунш, нямаше смисъл да ги взима, за да се покрие. Постара се, доколкото можеше, да се прикрие с ръце.
Сред тишината, нарушавана от откъслечни ръкопляскания, Лив изхвръкна от залата и влезе право в легендите на Хромария. За нещастие да се прочуеш с отмъщението си срещу момче, което е проявило романтичен интерес към теб — независимо колко низък е бил този интерес, — не бе добър начин да окуражиш интереса на другите. Всички останали момчета бяха ужасени от нея.
„Защо си мисля за момчета? Баща ми е мъртъв!
Не, не е. Татко се е измъквал и от по-тежки ситуации. Не би позволил да го вкарат в капан. Прекалено умен е за това.“
И все пак би било хубаво, ако имаше с кого да си поговори. Честно казано, ако си поплачеше, щеше да се почувства много по-добре.
Отправи се с натежала крачка към стаята на Вена, но когато стигна там, самата Вена плачеше. Това моментално извади Лив от собственото и? самосъжаление. Вена не просто плачеше, а направо ревеше. Обикновено артистично разрошената и? къса коса бе пригладена, сякаш е държала главата си в ръце. Очите и? бяха подпухнали.
— Не мога да повярвам, Лив! Търсих те навсякъде — каза Вена. — Лив! Това е катастрофа. В името на Оролам, пращат ме у дома!
Лив огледа стаята и видя, че всичките вещи на приятелката и? вече са опаковани и прибрани в големи сандъци. Ако се съдеше по количеството на притежанията и? и всички украси, с които бе осеяла всяко свободно местенце в малката си стая, Лив разбра, че не може да ги е опаковала сама.
— Какво става?
Бяха и? нужни няколко минути, за да сглоби някаква смислена картина, макар че историята сама по себе си беше проста: Вена бе загубила спонсора си. Аборнейският лорд, който държеше договора и?, загубил цяло състояние в някаква бизнес авантюра и му се налагало да съкрати разходите си. Явно се бе опитал да продаде договора на Вена и не бе намерил купувачи. Само че господарят на някакъв друг млад притеглящ бе купил от него стаята на Вена и тя трябваше да я освободи незабавно. Пътуването и? до дома бе платено и Вена заминаваше тази вечер. Трябваше да се срещне със спонсора си, за да решат как би могла да изплати вложените в нея средства.
Вена можеше да свърши като слугиня, но се боеше, че господарят и? може да я продаде на роботърговци. Това бе незаконно — договорът на един притеглящ бе много далеч от робството, — но открай време се говореше за такива неща.
— Лив, ще ми заемеш ли някакви пари? Мога да избягам.
— Не мога…
— Моля те, Лив! Умолявам те! Знам, че това не е заем. Никога няма да мога да ти ги върна, но не бих понесла да се върна у дома. Моля те!
