Окото на тигъра - Смит Уилбур (бесплатные книги онлайн без регистрации TXT) 📗
— Хотелът ми е много далеч — прошепна тя и притегли главата ми надолу, изправяйки се на пръсти.
Устните й бяха много нежни и влажни, а езикът й — търсещ и неуморим. После се отдръпна назад и ми се усмихна със замъглен поглед и със задъхано дишане.
— Може би пътуването ми не е било съвсем напразно все пак, нали?
Вдигнах я на ръце и усетих, че е лека като дете, а тя обгърна шията ми и притисна бузата си в лицето ми, докато я носех навътре към стаята. Отдавна съм разбрал, че трябва да се яде по много, когато има храна, защото човек не знае кога ще настъпи гладът.
Дори и меката светлина на утрото беше безмилостна към нея, докато тя още спеше с разперени ръце под мрежата против комари, опъната над огромното двойно легло. Гримът й беше се размазал и засъхнал, а тя спеше с отворена уста. Гривата й от златисти коси беше в безпорядък и никак не подхождаше на триъгълничето от гъсти черни къдрици в основата на корема й. Видът й на сутринта ме отвращаваше, защото през нощта бях установил, че мис Шери е ненаситна и жестока в любовните игри.
Измъкнах се от леглото и се надвесих за малко над нея, опитвайки се напразно да открия в заспалото лице някаква прилика с Джими Норт. Оставих я и както си бях чисто гол, излязох от хижата и се спуснах към брега.
Приливът беше дошъл, а аз се хвърлих в хладната чиста вода и заплувах към входа на залива. Плувах бързо, загребвайки дълбоко в стила на австралийския кроул, а солената вода смъдеше в дълбоките драскотини по гърба ми.
Същата сутрин имах късмет, защото старите ми приятели ме чакаха отвъд рифа — цяло стадо едри дългоноси делфини, които мигновено се впуснаха да ме посрещнат, цепейки тъмната повърхност на водата с високите си плавници, когато прелитаха над вълните като състезатели над препятствия. Заобиколиха ме, подсвирквайки и пръхтейки, а ноздрите в горната част на главите им се издуваха като мънички устица, докато самите им огромни уста се хилеха идиотски от удоволствие.
Поиграха си закачливо с мен в продължение на десетина минути, а после един от едрите мъжкари ми позволи да се хвана за гръбния му плавник и ме затегли на буксир. Понесох се по повърхността на водата, сякаш се спусках шеметно с шейна, а водата се пенеше буйно около гърдите и главата ми. Той ме изтегли на около половин миля от скалите, но после съпротивлението на водата ме откъсна от гърба му.
Връщането ми се стори доста дълго, но едрият делфин обикаляше около мен и от време на време ме побутваше приятелски отзад, подканяйки ме да се хвана отново за него. При рифа делфините ми изсвириха прощално и се отдалечиха с грациозни движения, а аз изпитах истинско облекчение, когато стъпих на брега. Ръката малко ме болеше, но болката беше на заздравяваща и укрепнала плът.
В леглото нямаше никой, а вратата на банята беше заключена. Реших, че вероятно се бръсне под мишниците със собствената ми самобръсначка. Изпитах лека досада, защото старите вълци като мен не обичат да им се нарушава установеният ред. Влязох в банята за гости, за да отмия солената вода и раздразнението ми постепенно намаля под горещите струйки на душа. А после освежен, но небръснат и гладен като питон, аз се отправих към кухнята. Когато Шери влезе при мен, аз пържех шунка с парченца ананас и си мажех препечени филийки с дебел пласт масло.
Тя отново имаше безупречен вид. В чантата си навярно носеше пълна колекция с козметика от Гучи, а косата й беше сресана и напръскана с лак така, че гривата й беше лъскава както обикновено.
Усмивката й беше ослепителна.
— Добро утро, любовнико мой — приветства ме тя и ме целуна продължително.
Вече възприемах света с всичките му създания в розова светлина. Не се чувствах отвратен от ослепителната жена пред мен. Чудесното настроение на делфините беше обхванало и мен, и хубавото ми настроение навярно се предаде и на нея. Докато закусвахме, не спирахме да се смеем, а после взех каната с кафе и седнахме на верандата.
— Кога ще отидем да потърсим „кокилите“? — внезапно ме попита тя, а аз си налях втора чаша със силното черно кафе, без да й отговарям. Шери Норт очевидно бе решила, че след като сме прекарали нощта заедно, аз ще стана неин роб завинаги. Е, може и да не съм голям познавач на жените, но пък, от друга страна, имам известен опит — искам да кажа, че не съм съвсем девствен, — а пък не оценявах достойнствата на Шери Норт чак дотолкова, че да струват колкото четири ракети „Косатка“ и черната кутия със записа от тайния полет на реактивния изтребител.
— Веднага щом ми покажеш къде да търсим — предпазливо отвърнах аз. Жените открай време се самозаблуждават, че ако се отдадат някому с желание и страст, то той трябва да си плати за удоволствието. Лично аз винаги съм смятал, че нещата трябва да се приемат тъкмо наопаки.
Тя се пресегна и хвана ръката ми, а големите й очи на тигрица внезапно се разшириха и се изпълниха с копнеж.
— От нощес вече знам, Хари — зашепна приглушено тя, — че на нас ни предстои чудесно бъдеще. На теб и на мен, ако сме заедно.
През нощта бях лежал буден с часове и бях взел решението си. Каквото и да имаше във вързопа, то не можеше да бъде целият самолет, а вероятно някаква малка част от него, по която можеше да бъде безпогрешно разпознат. Почти бях сигурен, че във вързопа не е скрита нито черната кутия, нито пък някоя от ракетите. Джими Норт не бе разполагал с достатъчно време, за да откачи кутията от корпуса на самолета, дори и да е знаел къде е била поставена и да е имал необходимите инструменти. От друга страна, вързопът никак не приличаше по форма и размери на ракета — в него имаше тумбест кръгъл предмет, чиито очертания нямаха аеродинамична конструкция.
Почти бях сигурен, че в него е завит някакъв безобиден предмет. Ако заведях Шери Норт със себе си, за да го извадим, аз щях да държа в ръката си съвсем слаба карта — макар и да изглеждаше, че е силен коз.
Нямаше да й показвам нищо — нито мястото на катастрофата при Топовния риф, нито пък ценните предмети, свързани с нея.
От друга страна обаче, трябваше да поема известен риск и да й пусна малко стръв. Щеше да ми бъде много любопитно да видя как точно ще се държи мадмоазел Норт, когато реши, че вече знае мястото на катастрофата.
— Хари — отново зашепна тя. — Моля те — и се притисна още по-близо. — Трябва да ми повярваш. Никога не съм се чувствала така. Още от първия миг, в който те видях — просто усетих, че…
Отпъдих от себе си обзелите ме мисли и се наведох към нея, преструвайки се, че съм изпълнен от страстното желание да се любим.
— Скъпа… — започнах аз, но гласът ми пресекна и я притиснах несръчно в обятията си, усещайки я да потръпва раздразнено, защото размазах червилото й и разроших старателно направената й прическа. Чувствах и усилието, с което се напрягаше да ми отвърне със същата пламенност.
— И ти ли се чувстваш така? — продума тя някъде от дълбините на мощната ми прегръдка, долепила лице до гърдите ми. Само заради удоволствието да я видя как се вживява в ролята, наложена от самата нея, аз отново я грабнах на ръце и я понесох към неоправеното легло.
— Сега ще ти покажа какво изпитвам към теб — пресипнало изръмжах аз.
— Но скъпи — отчаяно запротестира тя, — моля те, не сега.
— Защо пък не?
— Имаме толкова много да правим. По-нататък ще имаме достатъчно време — колкото си поискаме.
Престорих се на разочарован и я пуснах, макар че в действителност й бях благодарен, защото след обилната закуска с шунка и три чаши кафе сигурно щях да получа киселини в стомаха.
Бяха изминали само няколко минути след пладне, когато излязох от Гранд Харбър и завих на югоизток. Казах на хората си да останат на брега, защото няма да ходим за риба.
Чъби погледна пренебрежително към изтегналата се по бански на палубата Шери Норт и измърмори нещо под носа си, но Анджело ми намигна съучастнически и завъртя изразително глава:
— Разходка с удоволствия, а?
