Мусон - Смит Уилбур (е книги .txt) 📗
— Печеля! Печеля! — развика се победоносно момчето.
Том разроши лъскавата му, меденочервена коса.
— Не се фукай! — каза му той и го бутна настрана. После погледна към групичката на носа. Мастър и мисис Бийти бяха там с всичките си дъщери. И Гай при тях. Всички бяха оживени и възбудени, сочеха различни характерни точки на този прочут африкански нос.
— Белият облак, който постоянно виси над платото, се нарича „Покривката“ — осведомяваше останалите Гай. — А онзи малък хълм южно от селището е „Лъвската глава“. Виждате формата му. — Както обикновено, той бе назубрил с подробности навигационните книги.
— Гай, защо не се качиш на главната мачта? — предложи Том незлобливо. — От там се вижда много по-добре.
Гай му хвърли студен поглед.
— Благодаря, но и тук се чувствам прекрасно. — Пристъпи по-близо до Керълайн и понечи да му обърне гръб.
— Няма от какво да те е страх — увери го Том. — Съвсем безопасно е.
Гай се нахвърли върху него:
— Страхливец ли ме наричаш? — В лицето му бе нахлула кръв, а гласът му трепереше от възмущение.
— Не съм казал такова нещо — засмя се Том и се обърна на пети, за да тръгне към руля, — но можеш да го приемеш, както решиш — допълни през рамо той.
Гай гледаше подире му и горчиво чувство на унижение го заля цял. Том бе поставил под съмнение смелостта му и после ей така, просто го бе зарязал, пред цялото семейство Бийти и пред Керълайн. Нещо щракна в съзнанието му и преди да разбере какво прави, той се втурна през палубата.
— Пази се, Том! — изкрещя Дориан, но предупреждението закъсня. Том бе започнал да се обръща, за да посрещне Гай, но той се стовари отгоре му с цялото си нараснало от инерцията тегло, докато противникът стоеше на един крак и полуизвърнат. Ударът запрати Том в лафета на едно оръдие и изкара въздуха от дробовете му.
Гай се метна на гърба му и сключи мъртва хватка с едната ръка около шията. Всички момчета бяха тренирали борба под ръководството на Големия Дениъл и макар Гай да бе непохватен и бавен в този спорт, той познаваше всички захвати и хвърляния. Сега се стараеше да използва докрай смъртоносната хватка. Опрял бе коляно в гърба на Том и дърпайки с дясната ръка сключената около шията на противника лява, искаше да прекъсне дишането му, а напрежението върху гръбнака можеше всеки миг да го пречупи. Том се гърчеше и отчаяно се мъчеше да разкъса хватката с пръсти, но въздухът не му стигаше и той постепенно губеше сили.
Екипажът бързо дотърча за представлението, надавайки високи викове, тропайки с крака и аплодирайки всеки своя любимец. После над общия шум се разнесе рев:
— Задно прехвърляне, Клебе!
Том реагира светкавично. Вместо да се противи на хватката, която го дърпаше назад, той промени посоката на усилието си и направи задно прехвърляне. Гай изведнъж бе блъснат силно назад и нямаше какво друго да стори, освен да освободи шията на Том и да се подпре на палубата, защото иначе щеше да строши ребрата си под тежестта му.
Том се извъртя във въздуха като котка и бе с лице към близнака си, преди да паднат на палубата. Стовари се върху Гай с колене и лакти върху корема и гърдите му.
Гай изписка като момиче и протегна ръце към смазания си корем, но брат му го бе яхнал и не му позволяваше да мръдне. Сви юмрук и го вдигна, за да удари с все сила Гай в лицето.
— Том, недей!
Беше гласът на баща им и Том замръзна. Пелената на гнева бавно се вдигна от погледа му. Отпусна юмрук и се изправи. Погледна презрително Гай и му каза:
— Следващия път няма да се отървеш толкова лесно. — Извърна се и си тръгна. Гай се изправи на крака, все още притиснал ръка към корема и се подпря на едно оръдие. Зрителите започнаха да се пръскат, разочаровани от баналния край на схватката.
— Том! — викна Гай и брат му се обърна. — Съжалявам, Том. Дай да стиснем ръце. Нека бъдем приятели. — Гай закуца към брат си, протегнал ръка с виновен и разкаян вид.
Том веднага се усмихна и тръгна назад. Пое протегнатата ръка и каза:
— Не знам защо изобщо започнахме.
— Аз знам — отвърна Гай и жалкият израз на лицето му се изкриви в страшна омраза. Бърз като усойница, той измъкна кинжала от висящата на пояса му кания. Острието бе дълго шест инча. Лъскава стомана с източен като игла връх. Насочи го към пъпа на Том със силен удар, като в същото време го дръпна с другата ръка срещу острието.
— Мразя те! — изкрещя той в лицето на брат си, а на устната му заблестя слюнка. — Ще те убия, заради онова, което стори.
Очите на Том се разшириха от страх и той рязко се извърна настрани. Върхът на кинжала намери хълбока му, разкъса ризата и разряза плитка рана под нея. От нея веднага бликна кръв, която напои дрехата и се застича надолу по крака му.
Керълайн изписка с тънък глас:
— Ти го уби!
Зрителите заприиждаха отново с ревове и свиркания.
Гай разбра, че не е улучил и започна отчаяно да размахва кинжала към лицето и гърдите на брат си. Том се навеждаше и отдръпваше, избягвайки всички удари, докато изведнъж неочаквано се втурна напред и удари с долната част на дланта Гай в ченето. Главата на близнака му се метна назад и той изпусна ръката на Том.
Гай се залюля към лафета на оръдието, а през ъгълчето на устата му потече кървава струйка от прехапания език. Продължаваше да държи кинжала насочен към лицето на Том и кресна:
— Ще те убия! — Зъбите му бяха потънали в собствената му кръв. — Ще те убия, мръсна свиньо такава!
Том разтриваше с една ръка контузеното си гърло, но с другата извади кинжала си.
— Хубава реч произнесе, братко — каза той с леден глас. — Дай да видим сега, как ще извършиш убийството, с което се хвалиш. — Тръгна към него с десния крак напред, танцуваше на върха на пръстите си, а кинжалът потръпваше в ръката му като готова за скок кобра. Гай отстъпи пред втренчения поглед на брат си.
Хал бързаше към тях, отворил уста да ги спре, но преди да пророни и звук, Аболи бе вече до него, стиснал здраво ръката му.
— Недей, Гундуане! — Гласът му бе тих, но настоятелен, доловим само за Хал сред женски писъци и одобрителните възгласи на тълпата. — Не бива да се разделят сдавени кучета. Това помага само на едното от тях.
— За Бога, Аболи! Те са ми синове!
— Вече не са деца, Гундуане. Те са мъже. Приеми ги като мъже.
Том се хвърли напред, насочил острието към корема на Гай. Той отстъпваше заднешком, като почти се препъваше в собствените си крака. Том мина отдясно и го подкара към носа. Мъжете се разстъпиха пред тях, за да им направят място и Хал разбра целта на Том: той вкарваше Гай в носовата част, както овчар загражда стадото си.
Лицето на Том бе безизразно и студено, но погледът му пламтеше, вперен в лицето на брат му. Хал се бе сражавал срещу мнозина и познаваше тази ледена заплаха, характерна само за очите на най-опасните майстори на сабята, този поглед на мъж, готов да убие. Знаеше, че пред Том вече не отстъпва брат, а враг, когото щеше да унищожи. Бе се превърнал в убиец и Хал се уплаши за Гай повече, отколкото се бе плашил някога за себе си. И все пак, знаеше че Аболи е прав. Вече по никакъв начин не можеше да спре хода на събитията. Не можеше да задържи Том — все едно да задържи скочил срещу плячката си леопард.
Раната на Том продължаваше да кърви. Разкъсаната риза показваше бялата кожа под нея и зейналата като усмихната уста рана, от която бликаше червената течност. Тя се стичаше по палубата и в обувките му, така че те пльокваха при всяка крачка. Но Том не усещаше раната. За него съществуваше единствено оня, който му я бе нанесъл.
Гай опря гръб о релинга. Заопипва с лява ръка дъбовите греди зад гърба си. Съзнанието, че е вкаран в капан го отрезви и гневът му изведнъж се замени със страх. Затърси с див поглед изход. Изведнъж ръката му напипа дългата дръжка на копие, поставено в специално сандъче край оръдейния лафет и страхът му се изпари като мараня под лъчите на изгряло слънце. Свирепа радост озари лицето му, когато захвърли кинжала и измъкна копието. При вида на тежкото оръжие с остър стоманен връх, Том отстъпи назад. Гай му се усмихна с кървава уста.
