Речният бог (Книга първа) - Смит Уилбур (онлайн книги бесплатно полные .TXT) 📗
При тези думи той се обърна към Менсет и Собек, синовете на господаря Интеф, които бяха насядали зад баща си на втория ред. С царски указ беше оповестено, че от военна служба се освобождават всички онези, притежаващи някакъв физически недъг, който да им пречи да изпълняват задълженията си. Хирурзите към храма на Озирис можеха изкусно да ти отсекат горната фаланга на палеца почти безболезнено и без опасност от инфекция, така че да не можеш нито да държиш меч, нито да стреляш с лък. Двамата глупаци гордо размахваха обезобразените си пръсти пред приятелите, с които играеха комар или се наливаха по крайбрежните кръчми. Считаха липсващите си палци за знак не на малодушие, а на изискан вкус и освободен дух.
— Войната е просто една игра, в която старите жертват живота на младите — говореха братята на Лострис. — Патриотизмът е мит, който са измислили, за да ни въвлекат в този ад. Ако искат, нека те се бият, но ние не желаем да имаме нищо общо с това.
Напразно им говорех, че да си гражданин на Египет, освен многобройните привилегии носи и известни задължения и отговорности. Те посрещаха думите ми с присъщата на младите и неуките арогантност.
Но сега и двамата прибраха левите си ръце в гънките на дрехите си, така че Танус да не ги види. И двамата бяха десняци, но с красноречието си и не без помощта на малко злато бяха успели да убедят военните в обратното.
От простолюдието, което се беше разположило в дъното на залата, се разнесоха сподавени гласове и тропане на крака в знак на съгласие с казаното от Танус. Защото техните синове пълнеха пейките по бойните галери или изнемогваха с тежките доспехи под парещите лъчи на пустинното слънце.
Но аз бях отчаян. Само с това изречение Танус си беше създал смъртни врагове у поне петдесетина млади благородници. А именно те бяха хората, които щяха да наследят властта в Горното царство. Тяхната неприязън, уви, струваше много повече от добрите чувства на простолюдието и затова само се молех приятелят ми да спре. За няколко минути той бе успял да ни въвлече в такива неприятности, но явно му беше малко, защото безгрижно продължаваше и нататък:
— О, Та-Нутри! — това пък искаше да каже: „Страна на боговете“. — Говоря ви за разбойниците и крадците, които дебнат на всеки хълм и във всеки шубрак. Земеделецът е принуден да оре нивата си с щит в ръка, а пътникът не трябва да оставя меча си дори за миг.
Думите му отново се посрещнаха с овации от обикновените люде. Грабежите на престъпните банди бяха истински кошмар за тях. Никой не можеше да се чувства сигурен извън кирпичените стени на градовете, а разбойническите главатари, които сами се бяха нарекли Свраките, ставаха все по-дръзки и безстрашни. Не зачитаха законите и никой не бе недосегаем за тях.
Танус спечели народа на своя страна, защото говореше за мъките му. Изведнъж ми мина през ума, че нещата може би са много по-сериозни, отколкото предполагам. Неведнъж подобни обръщения към масите са довеждали до бунтове и до падането на цели династии. А следващите му думи само потвърдиха подозренията ми:
— Докато бедните пъшкат под камшика на бирника, благородниците мажат задниците на любимите си момченца с благовонни масла от Ориента… — Последва истински рев от дъното на залата и страховете ми изведнъж изчезнаха, за да се появи на тяхно място трескавото вълнение в очакване на нещо велико. Да не би всичко да е било внимателно запланувано? Нямаше ли Танус да се окаже по-хитър и съобразителен, отколкото си мислех? „В името на Хор! — казах си наум. — В страната назрява въстание и има ли по-подходящ водач за него от Танус?“
Чувствах известно съжаление единствено задето не ми се беше доверил предварително и не ме беше запознал с плана си. Имах чувството, че да подготвя една революция едва ли би ми представлявало по-голяма трудност, отколкото да проектирам някоя водна градина или да напиша пиеса.
Загледах се към входа на храма, дали няма да се покажат Кратас и другарите му, начело на цяла дружина войници от отряда на Танус. Настръхвах, като си представех как някой от тях ще грабне двойната корона от главата на фараона и ще я сложи върху окървавеното чело на Танус. С каква радост щях да се присъединя тогава към възгласите: „Да живее фараонът! Да живее Танус!“
Докато слушах речта му, пред очите ми се сменяха всевъзможни картини. Виждах как предсказанието на оракула в пустинята се сбъдва. Как Танус седи на белия трон на Египет, как до него стои господарката Лострис, а аз самият съм зад тях, облечен в блестящите одежди на великия владетел. Но защо, защо той не се беше посъветвал с мен, преди да се хвърли в такава опасна авантюра?
Ала скоро ми стана ясно защо. Бях сгрешил в оценката си за него, за моя честен, наивен и добродушен Танус, за моя благороден, прям и лековерен Танус, който не познаваше хитростта и лукавството.
Не ставаше дума за никакъв заговор. Той просто говореше каквото му беше на душата, без да има предвид нищо конкретно и без да се страхува от последствията. И ето, че простолюдието, което досега се вкопчваше във всяка негова дума, изведнъж се оказа на свой ред под прицела на острия му език:
— Чуй ме, о, Египет! Какво ще стане с тази страна, в която подлеците се опитват да смачкат силните; където патриотът е гледан с лошо око; където никой не уважава мъдростта на старите; където дребнавите и завистниците само търсят начин да принизят достойните, за да не се чувстват по-долу от тях?
Този път от задните редове не се обади никой, защото в това описание онези от дъното на залата откриваха себе си. Танус бе успял да предизвика всеки един от тях, независимо дали е силен или слаб, богат или беден. „О, защо не се беше посъветвал с мен!“ — терзаех се аз. Обаче знаех отговора: не се беше посъветвал, защото знаеше много добре, че ще се опитам да го разубедя.
— Какъв ред искаме да открием в едно общество, в което робът говори свободно и се смята за равен на благородниците? — не спираше той. — Нима има право синът да се отрича от баща си и да посреща с презрение мъдростта на бръчките и белите коси? Как така пристанищната курва ще се кичи със скъпоценни камъни и ще се поставя по-високо от благочестивата съпруга?
„Пустият му език няма намерение да отмине никого“ — мислех си с горчивина. Както винаги, той изобщо забравяше за собствената си безопасност и преследваше право целта, която считаше за правилна и единствено възможна.
Един човек само слушаше като омагьосан това, което Танус говореше. Лострис се появи зад гърба ми и ме сграбчи за ръката.
— Не е ли чудесен, Таита? — възторжено попита тя. — Всяка дума, която излиза от устата му, е самата истина. Тази вечер той изглежда като млад бог.
Нито знаех какво да й отговоря, нито можех да се съглася с нея, така че само поклатих тъжно глава и продължих да слушам словоизлиянията му.
— Фараоне, ти си баща на народа. Ние плачем пред теб и искаме твоята закрила и твоята помощ. Предай държавните и военните дела на честните и мъдрите. Изгони измамниците и глупаците — нека изгният в огромните си имения. Изпъди неверните жреци и алчните държавни служители — онези паразити, които смучат кръвта на нашата Та-Мери.
Хор ми е свидетел, че трудно ще се намери човек, който да мрази жреците повече от мен, но само глупак или изключително смел и доблестен човек би си позволил да предизвиква гнева на проклетите божи храненици: защото властта им е безгранична, а омразата им не знае милост. Колкото до корумпираните служители, тяхното влияние се беше изграждало в продължение на векове, а над всички тях стоеше моят господар Интеф. И когато приятелят ми се зае да поучава фараона как да преустрои цялото египетско общество, не ми оставаше нищо друго, освен да изпитвам искрено съжаление към него.
— Чуй думите на мъдрите! О, царю, почети труда на художника и писаря. Въздай заслуженото на смелия воин и на верния си слуга. Прогони разбойниците и крадците от техните твърдини в пустинята. Дай на поданиците си пример, който те да следват през целия си живот. Само така Египет ще успее да процъфти отново и да върне своето величие.
