Остров Тамбукту - Марчевски Марко (читать книги онлайн бесплатно полностью без txt) 📗
Веднъж Боамбо дойде в моята колиба, седна на нара и мълчаливо запали цигарата, която му дадох. По всичко личеше, че иска да ми каже нещо, но не знае откъде да почне. Винаги когато искаше да каже нещо много важно, той дълго мълчеше, преди да заговори, но сега аз нямах търпение и го попитах какво се чува за крокодила.
- Много лошо! - отвърна главатарят, без да ме погледне. Той беше седнал кръстато, с наведена глава, замислен и мрачен. Цигарата димеше в ръката му, но той не се сещаше да смукне от лютивия дим, макар че беше страстен пушач.
- Много лошо! - повтори той, като въздъхна тежко. - Няма риба. Хората тръгнаха да ловят гущери по сипеите. Събират червеи по гнилите дървета и разни буболечки. Ядат само таро, ямс и уму... Децата искат риба, но никой не смее да отиде при лодките в малкия залив. Хората се страхуват от крокодила.
- А защо не го убиете? - попитах го аз.
- Не можем - отвърна главатарят.
- Опитвахте ли се?
- Да, вчера. Чакахме дълго в гората. Най-после крокодилът излезе на брега, да се грее на слънцето. Когато заспа, излязохме тихо от гората и хвърлихме копията си. Те се удариха в гърба му и отскочиха, без да се забият. Върховете им се счупиха в твърдата му кожа. Тогава Арики каза, че крокодилът е свещен, и забрани да го убиваме.
Известно е, че първобитните племена смятали някои животни за свещени, а ацтеките, ирокезите, мохиканите и други индиански племена, които населявали Северна и Южна Америка, преди тоя континент да бъде открит от Колумб, смятали, че произходът им води началото си от някое животно. Поради това родовете им носели имената на животни и тия животни били смятани за свещени. Дори и сега някои религиозни хора в Индия смятат гангския гавиал, маймуните и кравите за свещени и ги хранят, без да имат полза от тях. В Индия и сега съществуват "храмове", обитавани от маймуни, а в някои градове можете да видите насред улицата легнала крава, която спокойно си преживя, и никой не я безпокои. Пешеходци, велосипедисти, коли - всички минават край "свещената" крава предпазливо, да не я тревожат.
- Е добре, тогава аз ще го убия.
- С какво?
- С пушката.
- Недей, недей! - замаха главатарят с ръка. - Ако го убиеш, ще се случи още по-голяма беда.
- Каква беда може да се случи?
- Нали ти казах, крокодилът е свещен. Така каза Арики.
- И ти му вярваш, нали?
- Всички му вярват. И всички казват, ако убием крокодила, ще се случи още по-голяма беда.
Колкото и да разпитвах главатаря каква беда ще се случи, нищо не можах да узная от него. Види се, и самият той не знаеше.
Както винаги и сега първожрецът постъпваше хитро. Той не казал каква беда ще се случи, ако някой убие крокодила. А беда винаги можеше да се случи с всекиго. Застига те буря в гората и ти се подслоняваш под някое дърво. Трясва гръмотевица и те убива... Вървиш по някоя пътека и случайно настъпваш заспала отровна змия... Или случайно падаш от някоя палма и си счупваш крака... При всяко нещастие Арики ще каже: "Аз нали ви казах, че ще се случи голяма беда..." Това беше плитка, но лукава хитрост...
Да, първожрецът беше опасен човек. Той знаеше, че аз мога да убия крокодила с пушката си, и побързал да го обяви за свещен. Защо? Какво беше намислил пак?
А крокодилът от ден на ден ставаше по-дързък и по-опасен. Той не можеше да си намери достатъчно храна в малкия залив и гладът все по-често го принуждаваше да излиза на брега, а гласовете на птиците и крясъците на маймуните го привличаха и в гората. Веднъж туземците го видели да дебне из храстите, друг път го срещнали на пътеката, която водеше от залива към селото. Тъкмо на тая пътека крокодилът беше изял една свиня. Тогава хората се изплашиха още повече. В селото настъпи паника. Всички затвориха децата си в колибите и не ги пущаха навън.
Тогава Арики пусна слух, че крокодилът искал жертва. И не каква да е, а човешка жертва. Щом я изяде, хищникът сам щял да се върне в Голямата вода, откъдето дошел.
Така казвали "белите листа" на Арики. Същите "бели листа", които ние с капитана бяхме задигнали от колибата на първожреца и вместо тях бяхме поставили дневника на яхтата - същите тия "бели листа" му казали, че крокодилът искал жертва! Да плаче ли човек, или да се смее на такава глупост?
Така или иначе слухът, че крокодилът искал човешка жертва, се разпространи бързо из селището. Потвърди го и Амбо, синът на главатаря. Веднъж той дойде при мен разтревожен и ми каза развълнувано:
- Уин-уин, Андо! Арики пак е побеснял. Преди малко го чух, като разправяше на хората, че крокодилът искал жертва. Те го попитаха кой да бъде жертвата, а Арики казал: "Андо! Андо пакеги гена да бъде жертвата". Така казват "белите листа"...
"Белите листа" казали още, че аз съм против Дао и не слушам съветите на първожреца. Арики много пъти се оплаквал от мене на Боамбо, но главатарят ме защищавал, защото искал да ме направи син на племето и да ме ожени за дъщеря си. Хората слушали Боамбо и не обръщали внимание на думите на Арики, а той дълго търпял и чакал повелята на Дао. И ето сега идолът се разгневил и решил да накаже хората. Той им изпратил крокодил. Ако искат да се отърват от него, те трябва да ме вържат здраво с едно въже и да ме оставят на брега. Крокодилът ще ме изяде и ще се върне в океана...
Потръпнах ужасен от подлостта на Арики и попитах своя приятел:
- А хората какво казват?
- Хората мълчат - отвърна Амбо.
- А ти как мислиш - ще се съгласят ли да ме хвърлят на крокодила?
- Не зная - замислено отвърна Амбо. - Всички са уплашени. Не смеят да отидат с лодките си за риба. Всички гладуват...
Проклятие! Пак аз съм виновен за бедата, която е постигнала туземците. Каквото и да се случи, все аз съм виновен! Тоя лукав първожрец умело използуваше невежеството на другите. Сега разбрах защо в средните векове духовенството е можело да изгаря на клади живи невинни хора безнаказано...
Амбо мрачно гледаше пред себе си. После дигна глава и неочаквано ме попита:
- Какво ще кажеш за Шамит?
- Какво да ти кажа?
- Добър човек ли е той? Обича ли те?
- Не особено...
- А ще те послуша ли, ако го помолиш нещо?
- Зависи...
Амбо помълча малко, след това каза:
- Шамит дава на Арики малоу. Всеки ден, всяка вечер... Арики пие малоу, главата му се замайва и той пада на земята като мъртъв. Кажи на Шамит да сипе в питието няколко капки отрова от дървото на смъртта. Тогава Арики ще заспи и никога няма да се събуди вече.
Амбо отново беше стигнал до мисълта да премахне първожреца с отрова. Някога той искаше да пусне в колибата му очиларка, но тя ухапа баща му. Сега той беше измислил по-сигурно и по-безопасно средство - отрова от анчар...
- Не! - възразих аз. - Не бива! Веднъж ти искаше да отровиш първожреца с кадити, но аз бях против - помниш ли? И сега съм против.
- Арики трябва да умре! - повиши глас Амбо и очите му пламнаха. - Той иска да те принесе в жертва на крокодила! Помисли.
- Няма какво да мисля. Арики е подлец - това съм го казвал много пъти. Но не бива и ние да бъдем като него.
- Не и не! - извика Амбо и скочи разярен. - Щом ти не искаш, тогава аз ще се разправя с него!
Той тръгна бързо към селото. Трябваше да го спра, защото в момент на силен гняв той наистина можеше да направи някоя глупост. Настигнах го и му казах:
- Послушай ме, Амбо! Остави Арики на мира. Ако го убиеш, цялото племе ще се опълчи против тебе. Това е опасно, не разбираш ли?
- Но той ще накара хората да те вържат и да те хвърлят на крокодила!
- Не вярвам да го послуша някой - казах аз, без да бях сигурен в това. - Пък и да го слушат, аз ще съумея да се справя. От тебе искам само едно: обещай ми, че нищо няма да направиш на Арики.
Сложих ръката си на рамото на своя приятел и го загледах в очите. Това го успокои и той каза тихо:
- Добре, ще те послушам. Но ако Арики се опита да ти напакости, ще срещне острието на моето копие. Анге бу!
