Остров Тамбукту - Марчевски Марко (читать книги онлайн бесплатно полностью без txt) 📗
Страхливите и ленивите не бяха на почит в Тамбукту и всички ги подиграваха. Такъв младеж може да спечели уважението на хората само по два начина: или като се прояви през време на големия лов, или като си открадне девойка от друго племе. Но кражбата на девойки е много трудна и опасна работа, защото в градините, където работеха жените и девойките, винаги имаше пазачи с копия и стрели. Кражбата на девойки с право се смяташе за голяма храброст и ако младежът успееше, за неговия подвиг се говореше едва ли не през целия му живот. "Той е храбър мъж - казваха за него, - той си открадна жена от чуждо племе".
От няколко дена само това чувах от туземците: "Големият празник наближава! Наближава големият празник!" Всички бяха възбудени и радостни. Но защо Боамбо е мрачен? Какво се е случило?
- Какво има? - попитах го аз. - Отиваш на лов, а не се радваш. Защо?
- Лош лов - въздъхна главатарят. - Вчера не можахме да хванем нито един бома.
- Какъв бома? - учудих се аз.
- Не знаеш ли? Трябва да хванем човек от племето бома.
- Защо?
- Да го принесем в жертва на Дао.
- Жертва? На Дао?
- Да - кимна с глава Боамбо. - За големия празник трябва жертва. Такъв е обичаят.
- Лош обичай - възмутих се аз. - Как може такова нещо! Да убиеш човек заради един дървен идол! Това е ужасно, тана Боамбо! Ти не трябва да позволяваш такова нещо.
- Ако не хванем човек от вражеско племе - каза Боамбо, - Дао ще се разсърди и ще дигне ръце от нас. Ще прогони рибите от Голямата вода и ще изсуши дърветата в градините. И ямса, и тарото... Няма да има риба, няма да има плодове, нито таро, нито ямс... Така казва Арики.
- Пак тоя Арики! - извиках аз възмутен. - Той иска човешки жертви! Това е престъпление, тана Боамбо! Не разбираш ли? Голямо престъпление!
И аз почнах да убеждавам главатаря да се откаже от такъв позорен "лов", но той дори не ме слушаше. "Такъв е обичаят" - това беше единственото му възражение, което нищо не значеше за мене, но за него то беше всичко.
Седнах до главатаря и още по-настойчиво почнах да го убеждавам, че убийството на хора е престъпление. Всеки човек, от което и да е племе, има същото право на живот, както и всички други хора. Принасянето в жертва на жив човек е също така престъпно убийство като всички други убийства, дори още по-лошо. Да убиеш врага, когато той те е нападнал, за да пороби твоя народ - това е твое свещено право и дълг. Но да хванеш невинен човек и да го принесеш в жертва на дървен идол - това варварско убийство с нищо не може да се оправдае. И аз се помъчих да убедя главатаря да се откаже от подготвяното нападение.
Враждата между бома и занго се дължи на някакво фатално недоразумение Двете племена трябва да престанат да враждуват помежду си. Трябва да сключат мир. Аз ще стана посредник и ще уредя всички недоразумения между тях. По-добре е да бъдат приятели и да си помагат, отколкото да враждуват и да се избиват...
Но Боамбо само клатеше глава и повтаряше: "Такъв е обичаят". И той ми разказа, че вчера неговите ловци се помъчили да се приближат до градините на племето бома, но се върнали с празни ръце. Племето бома завардило единствената пътека, която води от морския бряг към неговото селище в планината, и не пропущало никого да мине по нея.
- Трябва да ни помогнеш - каза Боамбо, като стана. - Днес пак ще се опитаме. Ела с нас.
- Не! - извиках възмутен. - Никога няма да участвувам в такова престъпление. Съветвам и тебе да не ходиш. Боамбо тъжно поклати глава и каза:
- Аз съм длъжен да отида. Аз съм тана и не мога да остана в колибата си на сянка, когато моите ловци отиват на лов.
- Кажи им да не ходят - посъветвах го аз. - Забрани им.
- Не мога да им забраня... Такъв е обичаят... Е, ще дойдеш ли?
- Няма да дойда!
- А белият пакеги ще дойде - каза Боамбо.
- Кой бял пакеги? - сепнах се аз.
- Тънкият, Шамит. Арики каза, че той бил добър и храбър човек.
Значи, и Смит е замесен в цялата тази история! И защо не? Нали той твърдеше, че езикът на пушките е интернационален... Още в началото, преди да излезе на острова, той ме посъветва да застанем на страната на племето занго и да покорим останалите племена. Ето сега неговият час беше ударил.
- Да отидем при Смит - казах аз на главатаря и излязох от колибата.
II
Намерих плантатора в неговата колиба. Беше се облякъл вече в ловджийските си дрехи и сега пълнеше пушката си. Щом ме видя, той се смути, обърна се с гръб към мене и почна да събира патроните, които бяха се пръснали по нара.
- И вие ли отивате на лов? - попитах го аз.
- А защо не? - отвърна плантаторът с престорено равнодушие. - Ще помогна на племето колкото мога и с каквото мога.
- Но това е престъпление, сър! Касае се за човешки живот!
- За живота на един дивак - невъзмутимо ме поправи Смит.
- Но племето бома ще се защищава! Познавам го добре и съм сигурен...
- Това е негово право - студено каза Смит.
- Но това значи война! - извиках аз.
- Защо крещите? Аз не съм глух!
- А какво искате да правя. Да гледам спокойно как ще убивате невинни хора. Вие сте културен човек, сър. Вместо да убедите туземците да се откажат от тоя варварски поход, вие ги насърчавате с участието си.
Едва сега Смит се обърна към мене и каза твърдо:
- А защо да ги разубеждавам? Щом вярват, че една човешка жертва ще донесе щастие на племето, какво мога да имам против това? Аз не съм безбожник, сър. Не е моя работа да се меся в религиозните обреди на племето, а още по-малко в работите на Арики. Той е първожрец и всички го слушат. А какво съм аз за тия диваци? Нищо! Кръгла нула... Бял човек от луната - ха-ха!
- Не се смейте, сър! И не се преструвайте на наивен праведник. Вие много добре разбирате, че отивате да убивате невинни хора.
- Отивам, вярно... - смънка плантаторът. - По неволя трябва да отида. Тоя поход не съм го измислил аз, уверявам ви.
- Да, но замислите на Арики ви допадат, признайте. Още преди да стъпите на острова, вие заговорихте за война между племената. Мечтаехте да станете съветник на главатаря, дори министър! Ето сега искате да изпълните старите си планове...
- Но аз нищо не правя - почна да се оправдава плантаторът. - Аз съм изпълнител на чужда воля. Арики ме покани да участвувам с ловците в похода срещу племето бома и аз се съгласих. Това е всичко. Аз не можех да му откажа. Това би го оскърбило. А аз не искам да го оскърбявам, защото съм зависим от него. Ако утре, на големия празник, откаже да ме направи син на племето, какво ще стане с мен? На вас ви е лесно, вие имате зад гърба си главатаря, но аз на кого ще се опра?
Безполезно беше да говоря повече с плантатора. Той имаше свои възгледи върху живота и с нищо не бих могъл да го накарам да се откаже от това, което си е наумил да прави.
- А капитанът? - попитах го аз. - Какво е неговото мнение?
- Както винаги, той няма мнение - злъчно се усмихна плантаторът.
- Все пак той няма да участвува в тоя позорен поход, нали?
- Защо са тия гръмки фрази? - обиди се Смит. - Защо наричате позорен поход един обичай, който се тачи като закон?
- Аз не мога да го нарека другояче. Ще участвува ли капитанът? - повторих въпроса си.
- Не. Той каза, че предпочита да отиде на лов за фазани или с въдицата за риба.
"Все пак капитанът е хиляди пъти по-добър от Смит" - помислих си аз. Помолих плантатора да отидем при Арики, но той отказа. Безполезно било да тревожим първожреца. Той бил пиян...
Докато се разправяхме със Смит, ловците се събраха на мегдана. Оттам се чуваха възбудени гласове. Излязох от колибата и видях стотина мъже, повечето младежи, които припряно разговаряха помежду си, а някои подканваха другарите си:
- Да вървим! Да вървим!
- Къде е тана Боамбо? Защо го няма още? Всички бяха въоръжени с копия и стрели. Лицата и телата им бяха намазани с черна боя, на шиите им висяха гердани от раковини, по ръцете и краката им имаше гривни, изплетени от лико, под които бяха затъкнали цветя и малки зелени вейки, а в косите си бяха натъкнали разноцветни пера. Те бяха в пълна бойна готовност. Очите им горяха от възбуда и нетърпение по-скоро да тръгнат в поход. И аз разбрах, че е невъзможно да спре човек тази възбудена тълпа, която смяташе похода срещу племето бома за чест, а пренасянето на човешка жертва - за свещен дълг. Най-после дойде и Боамбо и всички нададоха радостни викове.
