Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II) - Вазов Иван Минчев (читать книги полностью .TXT) 📗

Контофре. Аз и франките ми ще бъдем на пруста; Фуркас с куманите ще пазят портите. (Излиза.)

Кир Тодор (с меден глас). Има ли нужда да го пазим? Защо и от кого? Асен е едничкия цар, който може да каже за себе си: „Аз нямам врагове“.

Гавраил. Предпазливостта не вреди, деспоте.

Приязд. Тогава да починем. Лека нощ. (Излиза. Драгота и Моймир си приказват тихо. Гавраил се изправя до бухарията и гледа към двора.)

Хиацинт (към кир Тодора). Добре те доведе царят, да се разходиш, деспоте, и да навестиш дъщеря си.

Кир Тодор. Великият Асен е много милостив към мене. Добрите му отношения към нас сториха да забравим всички огорчения на съдбата — и Търново ни стана второ отечество. Благодаря ти за добрите грижи, които има за любезната ми дъщеря. Ох, и аз скоро ще потърся тук под расото на инок мир и спасение на душата си.

Моймир (на Драгота). Лека нощ. (Излиза.)

Хиацинт. Тая носия много те измени, деспоте.

Кир Тодор. Що да сторя, Асен пожела, та и на лов — расото бърка… Но какъв лов, аз ида повече да се поклоня тука на чудотворната икона.

Хиацинт. Лека нощ.

Кир Тодор. Благослови, отче. (Целува му ръката, после се изправя пред иконостаса богомолно.)

Драгота (на Хиацинт ниско, като излизат). Тоя светец де ще нощува?

Хиацинт. В килията, която е до моята. Там е и княз Гавраил. (Излизат, като Драгота му приказва още по-ниско. Гавраил и кир Тодор едновременно се извръщат един срещу други.)

Явление 2

Гавраил и кир Тодор, после Зоя.

Гавраил (отива бързо към кир Тодора). Значи, решено тука. Тоя манастир по благоприятствува на целта ни, нежели горския дворец. Той е по-отстранен.

Кир Тодор. Асен е сега в ръцете ни. Той е сега като мишка в клопка… Какво щастие за нас, че прокудихме Борислава!

Гавраил. И на тебе да се благодари за това, драги друже, на твоята удивителна досетливост. Защото, ако тогава, след прошката на Асеня, не бе ме посъветвал веднага да сплаша Борислава и пропусна из кулата, дясната ръка на Асеня би била сега тука, а не в лагера на ватаци. (Влиза отдясно Зоя.)

Зоя. Готово ли е всичко?

Кир Тодор. Зоице, аз мога още от сега да те поздравя като българска царица.

Гавраил. Куманите са завардили портите. Никой нищо не подозира.

Зоя. С Асеня какво ще сторите?

Гавраил. Както е обичаят: щом падне короната от главата, и главата я последва.

Зоя. А болярите тука?

Гавраил. Клетва за вярност или нож.

Кир Тодор. Последното, Гавраиле: само мъртвите са безопасни. Най-напред — главата на Драгота.

Гавраил. Знам… Колкото за останалите боляри в Търново, казах ти: те са кучета, гладни за титли и за кокали. И мене ще лижат раболепно краката, както лижеха Асеневите. Но да се разделим. Зоице, иди в килията си… Ирина подозира ли нещо?

Зоя. Нищо… (Тръгва, па се извръща.) Не ви казвам лека нощ. Аз ще бдя. Ако омекне някоя десница или отслабне някое мъжество, дайте ми да знам: моите ще ги заместят.

Кир Тодор. Иди, няма да се посрамим, царице. (Зоя излиза отдясно.)

Гавраил. Да вървим. Фуркас ще ни чака в килията. (Излиза отляво.)

Явление 3

Кир Тодор.

Кир Тодор (злорадо). И така, отмъщавам си за Клокотница. Отмъщавам на тия варвари. Напущам земята им, нагазена от гръцка войска, обзета от смут, пламнала в междуособия и останала наполовина. Колко безсънни нощи прекарах, колко премеждия, додето подготвя гибелта на това проклето царство, вечно безпокойство за гърците. И Борислав, този ужасен лудньо, няма да даде мир на Гавраила. Крамоли, борби, кръвнини… Това струва десет Клокотници… (Чуват се стъпки насам.) Кой иде? (Бързо се изправя пред иконостаса богомолно, кръстейки се.) И прости, господи, греховете наши, волни и неволни, защото ти си милостив и всеблаг, и дарувай здраве на христолюбивия цар Асеня… (Извръща се сепнато.) Нямало никой! (Добива пак свирепо изражение на лицето си.) Бих желал да видя Асеня, когато е в предсмъртни мъки, да се изкискам презрително пред замъгления му взор и да му кажа: „Асене, виж творецът на твоята гибел. Аз си отмъстих!“ И ще гълтам с наслаждение отчаяния му поглед. (Излиза отляво.)

Иринината врата се отваря и се показва Ирина.

Явление 4

Ирина и Тамара.

Ирина. Не ме сдържа… Още туптят гърдите ми, още горят устните ми от целувките, които му дадох… Той досега не видя Тамара, няма и да я види. Тя спи… Ние тръгваме тая нощ, бягаме оттука… Но защо се бави тъй много? Мисля, че изминаха няколко века.

Тамара (излиза из килията си и тананика, не виждайки Ирина).

Ирина (зяпнала от смайване, ниско). Песнята му пее!

Тамара (не виждайки Ирина, с ясно, радостно лице). Какъв сън, какъв сън ме е намерил сега? Искам някому да излея сърцето си, че ще се пръсне от радост… Жив, моят оклеветен ангел! Жив моят възлюбен герой! Искам да живея сега. Хвърлих черните дрехи заедно с черните мисли. Нека се почернят ония, на които живота е нощ.

Ирина (уплашена иде към нея). Тамаро, влез в килията си.

Тамара. Сега, драга Ирино… Ирино, как е хубав светът, нали?

Ирина (хваща я за лакътя). Не стой тука, мила княгиньо, баща ти спи. Легни си и ти. Малко ли нощи безсънни си прекарала досега, бедна Тамаро? Ти си погубваш здравето. Легни си.

Тамара. Има нощи, в които сън не иде до очите. Има нощи, в които сякаш слънцето грее — когато то грее в сърцето, и ти се иска да прегърнеш целия свят. (Прегръша я и я целува.)

Ирина. Но какво имаш, драга сестро? Ти си много радостна?

Тамара (възхитена). Слушай, Борислав не бил удавен. Борислав бил жив!

Ирина. Що думаш, мила Тамаро?

Тамара. Бил сега в гръцката земя. Жив, жив, сестро.

Ирина. Ох, колко се радвам и аз, и повече от тебе. (Безпокойно поглежда към Славовата килия.) Но, драга Тамаро, ела да влезем у тебе, там да си поприказваме — баща ти спи. (Хваща я под ръката и тръгват.)

Тамара. И ти делиш радостта ми, нали? Ти си много развълнувана?

Ирина. Княгиньо, в такъв час как може сърцето да не се вълнува? (Тамара влиза.) Княгиньо, почакай ме една минута, да си взема наметката. (Притваря вратата й. Безпокойно.) Влезе. Какъв страх имах, да не би сега да излезеше Борислав и да се видят… Ето защо се бе тъй пременила тая вечер! Защо тъй грееше лицето й! Но тя не знае, че е тука. Ох, как се безпокоя… (Гледа към Славовата килия.) Но защо се бави? Аз съм готова, а той не иде. Но полунощ отдавна мина, здрачът не е далеко. Ще излезем из другата врата, стражата ще ни пропусне, аз знам лозинката. Да почукам? (Отива към Славовата килия, трепетно.) Но тук идат някои. (Вмъква се в килията си. Влиза отляво Слав.)

Явление 5

Слав.

Слав (смутен). Какво чух! Какво научих! Тая нощ всички сили адски са си дали среща в тоя манастир на Асеневата гибел. От една страна, Борислав със своята клетва да го убие, ако не успее да грабне Тамара; от друга страна, страшният Гавраилов и кир Тодоров заговор против животът му и тронът му. (Мисли.) Какво да правя? Да бягам от този манастир — не ща — аз из сражения не съм бягал… Да легна да спя, па какво ще да стане? Но как се спи в такъв час, я дявол го взел, аз имах нужда от сън, така съм уморен… Да предупредя Асеня, за да вземе мерки с време, да бяга, да се спасява?… Но какво ми е Асен? Той ме ограби. Ролята на бито и вярно псе не искам да играя… Но да пропаднеше само той… а то и царството се разсипва, българското цартсвто… Хай дявол, дявол. Едно вино да пия, за да взема решение… (Бута врата на килията си.) Затворил се влюбеният… да потропам. (Извръща се сепнат. Влиза Гавраил отляво.)