Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II) - Вазов Иван Минчев (читать книги полностью .TXT) 📗

Драгота. Само един бог гледа ясно в сърцата, Приязде.

Приязд. Не е вече първият кир Тодор, смири го злочестината, горкият. Все с броеници и по черкви. Ще се калугери.

Моймир (навъсен). И добре ще стори да се покае, че колкото престъпления… колкото човешка кръв тежи на душата му…

Чуват се далечни тръбни звукове.

Приязд. Чуйте, Борислав влазя в града.

Явление 2

Горните, Асен, Анна, свитите им и телохранител.

Телохранителят (влиза отляво и вика високо). Царят!

Влизат тържествено Асен и Анна, в парадно облекло, последвани от своите свити: четири боляри, Ирина, три болярки и телохранители, Драгота, Приязд и Моймир се покланят ниско на Асеня и Анна, които им климат леко и със същия тържествен ход заминуват надясно.

Драгота. Да вървим и ние в тронната палата за тържествения прием на победителя.

Моймир. Да вървим. (Тръгват надясно.)

Драгота (спира се и гледа към града). Слава богу, Борислав се връща. Той знае по-смело да говори на Асеня. (Излизат.)

Явление 3

Тамара, Вела, после Ирина.

Тамара (влиза отляво развълнувана, последвана от Вела). Върнахме се тъкмо навреме. Моят Борислав се връща, Вело. Иде си жив и здрав! Ох, свършиха се моите мъки. Шест месеца, Вело! Какви страхове за него, какви лоши слухове се пръскаха… Днес само слънцето изгря за мене.

Вела. Но, княгиньо, предпазвай се, моля те.

Тамара. Сега ще го видя… (Живо.) Ти казваш да се предпазвам, за да не издам тайната си? Но мене ми се чини, че целият палат я знае вече и дели радостта ми! Видя ли как слугите ме поздравляваха радостно: „Честита ти радост, княгиньо!“. Защо да е моя само? Радостта е обща.

Вела (ниско). Бедната, тя не знае, че е сгодена вече.

Тамара (отива при бухарията и гледа на север). Показва се! Иде, иде, сестро. (Вела отива бързо при нея.)

Отвън дружно се пее:.

Тамара. Как горделиво стои на врания си кон! Улиците почерняха от свят. Момите му хвърлят китки, пеят песни. Такова нещо беше и когато баща ми се връщаше от Клокотница. (Гледат за север. Тръбите пак заревават, камбаните забиват.)

Пак се пее.

Тамара. Каква слава! Планината заехтя!

Вела. Ето, приближи.

Тамара. Минува под нас. Народът му целува ръцете. О, милият Борислав! (Хвърлят китки.) Сестро той гледа насам. Ох, сърцето ми ще се пукне… Воеводите го посрещат при великата порта. Виж, виж, драга Вело. Сякаш славата го е разхубавила сто пъти повече. Как е красно юнашкото чело под лавровия венец на победата! (Шумът утихва.) Влезе в Царевец.

Вела (с въздишка). Ох, красен, достоен за обич. (Идат насам.)

Тамара (живо). Красен? За това ли го обичам аз? Има и други млади, хубави и вискорордни боляри. Но аз го обичам, защото е орел, защото е мъжествен и с благордно сърце; обичам го, защото прослави България и не жалей кръвта си за нея. Без тия добродетели, Вело, мъжката хубост би оставила сърцето ми студено. (Поглежда зачудено.) Но ти като че си смутена, вместо да бъдеш радостна? Ти даже всичките си китки не хвърли?

Вела. Ох, залисах се… (На себе си.) Ох, любов, любов! Колко радости носиш ти, колко мъки криеш ти! (Тамара тръгва бързо надясно.) Къде, княгиньо?

Тамара. Отивам да го поздравя в тронната палата.

Вела (задържа я). Княгиньо, ти ми обеща да не ходиш там. Твоето силно вълнение ще те издаде.

Тамара. Бъди спокойна, аз ще се въздържам.

Вела. Ти сама се лъжеш… Пред царя и пред великите боляри?… Виж, ти сега си страшно развълнувана, цяла си пламнала… Чакай го тая вечер в градината. Аз ще му кажа. (Показва се Ирина отдясно и подслушва.)

Тамара. Но, Вело, разбери ме. Какво ще каже Борислав, като само мене не види в тронната палата? Това ще го огорчи напразно.

Вела. Моля те, в градината!

Тамара. В градината? (Мисли.) Може би имаш право. Аз не се чувствувам на земята… Ох, тъй да сторя, в любимото място на нашите сладки срещи. Там е по-добре: искам да го целуна по геройското чело без свидетели и още с първото „добре дошел“ да излея всичкото море от радост, което пълни душата ми. (Излиза отляво, Вела я последва, но се спира.)

Вела. Не, аз нямах храброст да й кажа. Когато се върнахме от манастира, научих се, че е сгодена. А тя още не чу… Клетата княгиня! Клетият Борислав! В тронната палата тя би паднала като като гръм, ако би узнала. (Скръбно.) Ох, няма трайна радост и в светлите царски палати. (Излиза отляво.)

Ирина (влиза отдясно развълнувана). Обичала го! Обичал я! Срещали се тайно в градината!… А аз се радвах, че се завръща жив и здрав! (Мисли няколко време.) И като си помисля, че той ни плени при Клокотница, срам ме е… а аз го залюбих! Залюбих го още там, когато ми каза: „Прелестна девойко, не бой се, ти си под моя защита“… Той приличаше на Ахила. И пленът ми не се виждаше тежък. И повече го обиквах, тайно… И когато той тръгна на война, аз плаках като луда… Очаквах го тъй нетърпеливо… И с такава радост днес го видях!… И защо? За да науча, че той любел друга, щерката Асенева… Но тя отива, отива!

Явление 4

Ирина и Зоя.

Зоя (влиза отдясно и я гледа зачудено). Ти си много накичена днес, моя хубавице?

Ирина. Зоице, тя отива, отива, отива!

Зоя. Кой отива?

Ирина. Тя, Тамара, отива в Неапол.

Зоя. Що си тъй развълнувана? Ти й завиждаш за това?

Ирина. Завиждам? Не, радвам се. Нека върви през морята. Сега научих, чух с ушите си, знаеш ли какво? Те се любили с Борислава!

Зоя (учудено). Любили? (Малко мълчание.) Та какво?

Ирина (пламенно). Аз го любя. Знай, че аз го любя, Зоице. Криех в гърдите си досега тази тайна, но сега знай, че го любя, и съм отчаяна от скръб, и съм радостна, че тя отива. Нека се разкъса сърцето й, както моето се къса сега.

Зоя. Ироно, ти се безумна. Да любиш тоя българин, тоя варварин? Той ви плени при Клокотница, нему дължите робството си. Какво би казал баща ти. Ако чуеше?

Иарина. Баща ми? Кажи му, и аз ще му кажа. Той ме готви за някакъв морейски княз. Нека вече знае, че никого другиго не мога да обичам.

Зоя (сърдито). Императорска дъщетя да залюби тоя българин, тоя варварин?

Ирина. Ахил, Зоице. Такъв мъжествен, такъв хубавец…

Зоя. Пак варварин.

Ирина. И ти се ожени за варварин.

Зоя. Гавраил е от царски род и на главата му ще стои корона.

Ирина. Ако за едно моминско сърце бяха достатъчни тия две неща да го помамят…

Зоя. Ти си луда, луда! (Излиза отляво.)