Приключенията на Незнайко - Носов Николай Николаевич (книги полные версии бесплатно без регистрации txt) 📗

— Кой е пък този Свирулкин? — запита в недоумение Незнайко.

Той беше вече забравил за съществуването на Свирулкин.

— Ами че милиционерът Свирулкин, който беше изчезнал.

В миг Незнайко си спомни всичко. Той се хвърли към Макаричка, изтръгна вестника от ръката й и зачете. Тук бяха и разказът на Смехурко и на Геврек, и обясненията на Маковка, и обясненията на милиционера Караулкин, и обясненията на доктор Компресчо, и обясненията на самия Свирулкин. Свирулкин твърдеше, че вълшебникът, който бил разрушил стените на милицията, бил облечен в жълти панталони с цвят на канарче, поради което много лесно би могъл да се намери и да му се отнеме вредната вълшебна пръчица.

Незнайко прочете това твърдение на Свирулкин и се уплаши. Той побледня, седна на пейката и почна да крие с вестник своите жълти панталони с цвят на канарче. Като видя това, Макаричка се разсмя.

— Какво става с тебе, Незнайко? — запита тя. — Аха, разбирам, нали и ти си с жълти панталони? Да не би да се боиш да не те вземат за вълшебника, а?

— Да — призна си Незнайко.

— Как не те е срам, Незнайко! — извика Макаричка. — Нима не знаеш, че на света няма вълшебници?

— А защо Свирулкин казва, че е видял вълшебник?

— Глупости! — отговори Макаричка. — Свирулкин е болен, той бълнува и въображението му е разстроено. Всичко това му се е присънило. Ето, чети какво пише доктор Компресчо.

Незнайко зачете обясненията на доктор Компресчо, които бяха поместени във вестника. Доктор Компресчо твърдеше, че милиционерът Свирулкин още не е напълно здрав. Неговите умствени способности още не са възстановени изцяло след мозъчното сътресение, въображението му също продължава да бъде разстроено и поради това болният бълнува за вълшебника в жълти панталони, тоест въобразява си, че е видял вълшебник, макар че, разбира се, никога не е могъл да види такъв. Но постепенно бълнуването ще мине, а дотогава болният трябва да лежи в болницата, тъй като подобни бълнуващи болни са опасни за околните.

Щом прочете, че Свирулкин няма скоро да излезе от болницата, Незнайко се поуспокои, но се боеше дори да стане от пейката, тъй като му се струваше, че всички гледат жълтите му панталони.

— Ама си чуден! — завика Макаричка. — Като че ли само ти си с жълти панталони. Я погледни наоколо си!

Незнайко се огледа и видя, че наоколо имаше много момченца с жълти панталони.

— Спомняш ли си, че когато бяхте при нас във фабриката, художничката Напръстничка работеше един модел за жълти панталони! — каза Макаричка. — Сега нашата фабрика усвои този модел и от вчера във всички магазини има жълти панталони. Най-модният цвят сега е жълтият.

Глава двадесет и шеста

Важни събития

Като видя, че никой не обръща внимание на неговите жълти панталони, Незнайко се успокои и престана, да мисли за милиционера Свирулкин. Незнайко прекара деня доста весело и чак вечерта, когато си легна, изведнъж почувствува някакво безпокойство. Отначало Незнайко не разбираше какво става с него. Ту му се струваше, че е загубил нещо, ту че е обещал да даде някому нещо, но не си е изпълнил обещанието, ту, че нему са обещали да дадат нещо, но не са му го дали.

„Кой знае какво става с мен! — недоумяваше Незнайко. — Всичко си беше тъй хубаво и изведнъж — на ти сега!“

Той почна да се върти в леглото, като с всички сили се мъчеше да заспи, но изведнъж чу някакъв тъничък писък, сякаш бръмчеше комар. Незнайко наостри уши и постепенно захвана да различава отделни думи:

„Забрави ли милиционера-а-а? Забрави ли го-о-о?“

„Я гледай! — учуди се Незнайко. — Та това е съвестта. Ха-ха! Отдавна не я бяхме чували, както казват!“

Но съвестта не обръщаше внимание на неговите насмешки и продължаваше:

„Ти си нанкаш, а заради тебе милиционера не го пускат от болницата. Я по-добре иди при Компресчо и му кажи, че Свирулкин наистина е видял в ръцете ти вълшебна пръчица. Нали Компресчо смята, че Свирулкин не е с всичкия си, та затова го лекува.“

— Ама наказание! — изръмжа през зъби Незнайко. — Щом само ми се приспи, тя се събужда и почва да ме гложди. Моля ви се, на нея, неизвестно защо, не й се спи нощем.

Ала съвестта не млъкваше и упорито повтаряше своето.

„Ами че аз искам да бъдеш по-добър. Не мога да спя, когато виждам колко лошо постъпваш.“

„Е добре де, добре! — отговаряше раздразнен Незнайко. — Утре ще ида и всичко ще разкажа. Нека милиционерът ме накаже. Нека ми вземе и вълшебната пръчица! Ще мина и без пръчица. Само неприятности си имам заради нея!“

Едва каза Незнайко тия думи — и съвестта се успокои, а той самият заспа в същия миг.

На другия ден Незнайко, разбира се, не отиде никъде и не каза никому нищо. А вечерта, когато съвестта пак почна да го укорява, той каза, че на заранта ще изпълни обещанието си. Така той намери много добър начин да се спогажда със съвестта си. С нея не биваше да се спори. Щом тя почнеше да укорява, трябваше само да й се каже: „Добре де, утре ще го направя“ Съвестта тутакси млъкваше и след това човек можеше да спи спокойно.

Нашите пътешественици продължаваха, както по-рано, да се губят по цели дни из парка, докато в Слънчевия град ставаха твърде важни събития, които полека-лека доведоха до значителни промени в живота на градските жители. Огромна роля в тия събития изиграха трите бивши магарета, тоест известни вече на всички Калигула, Риткун и Пегасик. От деня, когато тази тройка се срещна на улица „Макаронна“ и Пегасик измисли да опънат напреки на тротоара въжето, от което така зле пострада милиционерът Свирулкин, бившите магарета вече не се отделяха едно от друго. Заедно не им беше толкова скучно, а при това Риткун и Калигула се надяваха, че Пегасик ще измисли още някое интересно мероприятие. Пегасик каза, че най-интересната работа, която му е известна, е да поливат минувачите с вода от маркучи, но че за в бъдеще той може би ще измисли и нещо друго.

На другата сутрин, щом на улиците излязоха поливачите на цветя, Калигула, Риткун и Пегасик грабнаха маркуча на едного от тях и почнаха да поливат минувачите. Докато минувачите се сетят каква е работата, мнозина бяха вече мокри от глава до пети. Същата шега Калигула, Риткун и Пегасик разиграха и с минувачите на друга улица, после на трета. Техните подвизи не останаха незабелязани и на следния ден във вестника се появи ново съобщение. Ето какво пишеше там:

„Ние вече имахме случай да съобщим в нашия вестник, че две неизвестни лица завладели един маркуч за поливане на цветя и поливали с него минувачите на една улица. Вчера е имало още няколко такива нелепи случая. Един от измокрените от главата до петите минувач се е простудил и е заболял. Понастоящем той се намира в болницата, където по всяка вероятност ще трябва да полежи няколко дни.

Необходимо е да отбележим, че случаите на поливане на минувачи със студена вода са дивашки, неприлични постъпки, каквито отдавна не са наблюдавани в нашия град. От последния такъв случай ни делят няколко десетки години. В онова отдалечено вече от нас време още съществуваха дребосъчета, за които беше удоволствие да причиняват неприятност на други дребосъчета. Така например някои от тях обичаха да се промъкнат зад някого и неочаквано да го ударят с юмрук по гърба или да му излеят канче студена вода на главата. Много от тях обичаха да играят на гоненица. Като спъваха и събаряха минувачите, те се носеха по улиците по-бърже от вятъра, та затова ги бяха кръстили ветрогони.

В резултат на проведените възпитателни мероприятия ветрогоните престанаха да съществуват в нашия град още преди много години. Остава обаче неизяснено дали тези дребосъчета, които са поливали други с вода, са ветрогони, оцелели от прежни времена, или пък са някакви нови ветрогони, появили се неизвестно откъде. Трябва да се надяваме, че в бъдеще всичко това ще бъде изяснено.“