Окото на тигъра - Смит Уилбур (бесплатные книги онлайн без регистрации TXT) 📗
Оставиха брезентовия вързоп върху предната палуба, без да го разопаковат, а аз не ги попитах нищо. Лицето на Гътри бе започнало да се лющи на ивици от изгоряла кожа, които разкриваха мокрещи кървавочервени рани. Той беше се намазал с някакъв бял крем. Представих си го как бие малката Марион в апартамента си в „Хилтън“ и му се усмихнах:
— Много добре изглеждаш, не ти ли е идвало наум да участваш в конкурса „Мис Свят“?
Той ме изгледа кръвнишки изпод широкополата си шапка и зае мястото си на стола на палубата. Докато плавахме на север, пиеше бира направо от кутиите и след като ги изпразнеше, ги използваше за мишени. Стреляше с големия си пищов по наредените на кърмата кутии, които се катурваха и цопваха в дирята на „Танцуващата“.
Малко преди пладне връчих на Джими щурвала и слязох до тоалетната под палубата. Заварих Матерсън да отваря барчето и да вади бутилката джин.
— Колко има още? — попита той, лъснал от пот въпреки климатичната инсталация.
— Около час и нещо — отвърнах аз и реших, че Матерсън ще вземе да се пропие, след като още от обяд се хваща за шишето. И тъй като джинът беше го поразмекнал, а аз никога не изпускам удобния случай, измъкнах от него още триста долара като аванс от хонорара ми, преди да се кача на мостика и да поведа „Танцуващата“ по последната отсечка от плаването — през северния проток, водещ към Тримата старци.
Трите върха изникнаха заплашително сред горещата мараня като някакви сиви призраци, увиснали безплътно над протока.
Джими наблюдаваше върховете през бинокъла си, а после го свали и се обърна възхитен към мен.
— Ето го, капитане — каза той и забърза надолу към каютата. Тримата изскочиха на предната палуба, минаха край увития с брезент товар и застанаха рамо до рамо на бордовата ограда, вперили очи над развълнуваното море по посока на острова, докато аз внимателно пълзях нагоре по протока.
Приливът ни тласкаше по протока, а аз нямах нищо против неговата помощ, за да достигнем източния край на Тримата старци, където да акостираме на брега под най-близкия връх. Край бряг като тукашния най-големият пад след прилива е седемнайсет фута и е съвсем неразумно да се остава в плитките води при отлив. Като нищо можеш да се намериш на сухо, след като нивото на водата под кила спадне.
Джими взе ръчния ми компас и го пъхна в раничката си при картата, термоса с леденостудена вода и шишенцето със сол на таблетки, което взе от аптечката. Докато се промъквах внимателно по посока на брега, Джими и Матерсън си събуха обувките и панталоните.
Щом като килът на „Танцуващата“ се блъсна леко в твърдия бял пясък на брега, аз им викнах:
— Готово, тръгвайте.
Джими тръгна пръв по стълбата, която им спуснах от борда на „Танцуващата“. Водата стигна чак до подмишниците им и Джеймс държеше раницата над главата си, докато газеха към брега.
— Два часа! — извиках подире им аз. — Ако се забавите повече, можете да спите на брега. Щом почне отливът, няма да дойда да ви взема.
Джими махна с ръка и се усмихна. Включих на задна скорост и поех внимателно назад, докато двамата се добраха до брега и започнаха да скачат несръчно на един крак, за да надянат панталоните и обувките си, а после се отправиха към палмовата горичка и изчезнаха от погледа ми.
След като се повъртях в кръг в продължение на десет минути, заничайки в чистата като на планински поток вода, аз открих необходимата ми по-голяма дълбочинка и хвърлих котва с по-малка тежест.
Докато Гътри ме следеше с интерес, надянах леководолазни очила и ръкавици и скочих през страничния борд с мрежичка за стриди и яка гумена палка в ръце. Дълбочината беше около четирийсет фута и останах приятно изненадан, че все още можех да поема достатъчно въздух, за да се спусна и да напълня цяла мрежа с едри миди само с едно гмуркане. Почистих ги от черупките на носа на яхтата, а после, сещайки се за натякванията на Чъби, изхвърлих отпадъците зад борда и измих палубата, преди да сваля в камбуза цяла кофа с вкусното им месо. Сложих мидите в тенджерата от огнеупорно стъкло заедно с вино, чесън, сол и счукан черен пипер, като добавих само една щипка лют пипер. Включих газовия котлон на тих огън и сложих капака на тенджерата.
Когато се върнах на палубата, Гътри все още седеше на стола.
— Какво става, шефе, да не би да скучаеш? — загрижено попитах аз. — Няма ли някое момиченце за бой? — очите му се присвиха замислено. Разбрах, че се чуди откъде ли съм научил.
— Много ти е голяма устата, Брус. Но един хубав ден някой ще вземе да ти я затвори — разменихме си още няколко любезности все в същия дух, но така успяхме да убием времето, докато към брега не се зададоха две далечни сенки, които замахаха и завикаха високо. Грабнах куката и тръгнах да ги изтегля на борда.
Щом се покачиха на борда, те веднага извикаха Гътри и тримата се събраха на предната палуба за поредното си заседание. Всички бяха развълнувани, а най-много — Джими, който ръкомахаше и сочеше към протока, говорейки тихо, но много разпалено. Очевидно бяха постигнали пълно единодушие, но когато свършиха със съвещанието си, оставаше само час до залеза и аз отказах да се съглася с увещанията на Матерсън, който искаше да продължи още същата вечер с проучванията си. Нямах никакво желание да се лутам в мрака, когато започнеше отливът.
Подкарах неумолимо „Танцуващата“ към безопасните води на лагуната отвъд протока, а когато слънцето потъна зад сияйния хоризонт, яхтата вече се полюшваше успокоена, придържана от двете тежки котви, а аз седях на мостика и се наслаждавах на последните отблясъци на деня и на първото си уиски за вечерта. В каютата отдолу тримата продължаваха с безконечните си спорове и предположения. Не им обръщах никакво внимание, като дори не си направих труда да употребя вентилатора, докато първите комари не се зададоха откъм лагуната и не започнаха да вият около ушите ми. Слязох долу и щом влязох, разговорът им секна изведнъж.
Разбърках соса и поднесох тенджерата с мидите заедно с печени батати и салата от ананаси, а те залапаха в пълно мълчание.
— Господи, даже и сестра ми не може да готви така — възкликна накрая Джими. Усмихнах му се. Аз имам доста високо мнение за моите кулинарни способности, а младият Джеймс несъмнено беше чревоугодник.
Събудих се след полунощ и излязох на палубата, за да проверя котвите на „Танцуващата“. Всичко беше наред и аз поостанах, за да се полюбувам на луната.
Нощта бе потънала в дълбока тишина, нарушавана единствено от тихия шепот на плискащите се в борда на „Танцуващата“ вълни, чиито гигантски талази прииждаха мощно откъм открития океан и се разбиваха, плискайки бяла пяна върху Топовния риф. Името му бе подходящо измислено, защото разнасящият се дълбок тътен ехтеше също като мощния залп на тежко оръдие.
Луната обливаше протока със сребърните си лъчи, на чиято трепкаща светлина голите темета на върховете на Тримата старци блестяха като слонова кост. Под тях носещите се откъм лагуната нощни изпарения се гърчеха и виеха като изтерзани души.
Внезапно усетих някакво шумолене зад себе си и се извърнах рязко. Гътри тайно беше вървял подире ми като ловуващ леопард. Облечен бе само в чифт спортни гащета, а мускулестото му стройно тяло се белееше под лунната светлина. Взел бе едрокалибрения си черен пистолет, който се поклащаше в отпуснатата му до дясното бедро ръка. Изгледахме се напрегнато за миг, но после се успокоих.
— Виж какво, миличък, ще трябва да се откажеш. Никак не си падам по теб — изрекох аз, но кръвта ми кипеше и гласът ми прозвуча дрезгаво.
— Когато му дойде времето, Флечър, ще те разпоря целия с ей тая играчка — ухили се той и повдигна оръжието си.
Закусихме преди изгрев-слънце и аз си взех чашата с кафе на мостика, за да го изпия там, докато се промъквахме по протока към открито море. Матерсън остана в каютата, а Гътри се разположи на стола си на палубата. Джими стоеше до мен и ми обясняваше какво трябва да направим през деня.
