Окото на тигъра - Смит Уилбур (бесплатные книги онлайн без регистрации TXT) 📗
Веднага видях, че маркучите са скъсани и надупчени от зъбите на акулата, но бутилките бяха само издраскани по повърхността.
Грабнах апарата и се впуснах над върховете на бамбука към останките на потъналия кораб. Откъм амбразурата не се точеха никакви мехурчета и щом се приближих, видях, че Шери беше изпуснала и втория чифт бутилки. Те бяха празни, а тя умираше бавно.
Но въпреки непоносимото усещане при бавното задушаване, не бе се опитала да се вдигне към повърхността, което е равносилно на самоубийство. Беше ме чакала, умирайки бавно, но вярвайки в мен.
Щом се спуснах до нея, извадих шнорхела от собствената си уста и го натиснах върху устните й. Движенията й бяха бавни и некоординирани. Шнорхелът се плъзна и заплува нагоре, изпускайки струйка въздух. Грабнах го и го напъхах със сила в устата й, задържайки го така, а аз самият се наведох под нивото на тялото й, за да засиля притока от въздух.
Започна да диша. Гърдите й се надигаха и отпускаха от дълбоките вдишвания на безценния въздух и почти веднага забелязах, че силите и съзнанието й започват да се връщат. Успокоих се и започнах да отвивам клапана на единия от захвърлените апарати, останали без въздух, и го поставих на мястото на повредения от акулата.
Подишах от него в продължение на половин минута, преди да го закача на гърба на Шери, а после захапах моя шнорхел.
Вече имахме достатъчно въздух, който щеше да ни трябва по време на дългия период на декомпресия при излизането към повърхността. Коленичих с лице към Шери в амбразурата и тя ми се усмихна с изкривена усмивка край шнорхела, повдигайки палец нагоре, а аз й направих същия знак. „Щом ти си добре, и аз съм добре“, помислих си аз, сваляйки празната граната от харпуна и заменяйки я с нова от патрондаша на хълбока ми.
После отново надникнах от прикриващата ни амбразура навън към откритите води.
След като запасите от умрели риби бяха унищожени, глутницата акули сигурно беше се разпръснала. Забелязах една-две от ужасните тъмни сенки да се въртят и душат наоколо из размътената вода, но настървението им беше намаляло. Движенията им бяха много по-лениви и аз се успокоих, че вече мога да измъкна Шери навън.
Хванах я за ръката и останах изненадан, че е толкова мъничка и студена в сравнение с моята длан, а тя отговори на ласката ми, стискайки леко пръстите ми.
Посочих към повърхността и тя кимна. Изведох я от амбразурата и двамата се спуснахме край корпуса, насочвайки се бързо към безопасната скала под прикритието на бамбука.
Започнахме да се промъкваме нагоре рамо до рамо, все още държейки се за ръце и с гръб към скалата.
Светлината се усили и когато вдигнах поглед нагоре, забелязах някъде нависоко дъното на лодката. Настроението ми се повиши.
На шейсет фута дълбочина спряхме за минута, за да започнем декомпресията. Една от дебелите акули премина край нас, оплескана на петна като прасе, но не ни обърна никакво внимание и щом отмина на безопасно разстояние, наведох надолу харпуна.
Издигнахме се бавно до следващата точка на дълбочина от четирийсет фута, където престояхме две минути, за да може азотът от кръвта ни да се отдели постепенно през дробовете ни. После се издигнахме до следващата спирка на дълбочина от двайсет фута.
Надникнах през маската на Шери и тя завъртя очи, очевидно възвръщайки си смелостта и настроението. Дотук всичко вървеше гладко. Все едно, че си бяхме вкъщи и си пийвахме уиски — оставаха ни само дванайсет минути.
Лодката беше толкова близо, че ми се струваше, че мога да я докосна с харпуна. Съвсем ясно виждах кафявите лица на Чъби и Анджело, наведени през борда в очакване да ни видят как се появяваме над водата.
Отместих погледа си от тях, оглеждайки внимателно още веднъж водата около нас. Някъде в крайчеца на полезрението ми, където водата ставаше непроницаемо синя, забелязах, че нещо се движи. Преди да го видя в действителност, просто предположих, че е някаква мярнала се за малко сянка, но усетих, че отново ме изпълва мрачно предчувствие и страх.
Висях неподвижно във водата, застанал изцяло нащрек, оглеждайки се и изчаквайки да изминат последните прекалено дълги минути, които се влачеха като осакатени насекоми.
Сянката се мярна отново, вече много отчетливо, с бързо и смъртоносно движение, от което нямаше никакво съмнение, че не е от преминаваща акула албакор. Разликата е същата като между дебнеща край лагерен огън хиена и тръгнал на лов лъв.
Втората огромна бяла акула се зададе внезапно през размътените сини пластове вода. Движеше се бързо и безшумно, преминавайки на петдесет фута от нас, сякаш не ни обръщаше внимание. После се обърна рязко и премина още веднъж край нас като затворено зад решетки животно, което се върти напред-назад.
Шери се притисна в мен и аз издърпах ръката си от здравата й прегръдка. И двете ми ръце трябваше да бъдат свободни.
При следващата си обиколка акулата промени начина си на движение и започна да прави обширни кръгове напред и назад, което винаги означава, че се готви да нападне. Продължаваше да кръжи непрекъснато, с жадно прикован поглед на жълтите си очи в нас.
Вниманието ми внезапно бе отвлечено от бавно спускащите се десетина паласки с прах против акули, които се появиха над главите ни. Чъби бе забелязал грозящата ни опасност и сигурно беше изсипал през борда цялото съдържание на кутията. Едната от тях премина толкова наблизо до мен, че я хванах и я подадох на Шери.
От ръката й се разнесе синя мътилка и аз насочих вниманието си към акулата. Беше се отдръпнала малко от синия химикал, но все още кръжеше непрестанно и се хилеше отвратително.
Погледнах хронометъра, оставаха ни още три минути, за да бъдем напълно сигурни, но можех да рискувам и да пратя Шери нагоре. За разлика от мен тя не беше изпитала резултата от кипналия азот в кръвта и вероятно след минута щеше да бъде съвсем готова за излизане.
Акулата скъсяваше обиколките си, приближавайки се неумолимо към нас. Вече беше толкова наблизо, че погледнах право в черната зеница на окото й и намеренията й ми станаха съвсем ясни.
Погледнах хронометъра. Времето намаляваше; оставаше ни още малко и реших да накарам Шери да тръгва. Потупах я по рамото и й посочих настойчиво нагоре. Колебаеше се, но аз я потупах отново и повторих нареждането си.
Започна да се издига, движейки се бавно и в правилна посока, но краката й се полюшваха подканящо. Акулата ме изостави и реши да се заеме с нея, тръгвайки подире й.
Шери я забеляза и започна да се издига по-бързо, но акулата я настигаше. Сега вече бях и под двете и заплувах мощно встрани точно когато акулата вирна опашка, което беше сигурен знак, че е дошъл мигът да нападне.
Озовах се точно под нея, когато се готвеше да разкъса Шери. Пресегнах се, допрях харпуна в мекото гадно гърло и натиснах спусъка.
Видях как изстрелът се пръсна в издутото бяло месо и как акулата се отдръпна назад, пляскайки конвулсивно с опашка. Втурна се нагоре и излетя над водата, подскачайки във въздуха, а после се стовари тежко върху повърхността сред бликналата бяла пяна.
Веднага започна да прави шеметно бързи обиколки като полудяла, сякаш подгонена от жилещи пчели. Челюстите й се разтваряха и затваряха последователно.
Разкъсван от силно безпокойство, проследих Шери, която бе запазила присъствие на духа и се насочваше спокойно към лодката. Чифт яки кафяви ръце бръкнаха във водата, за да я посрещнат. Докато я наблюдавах, тя стигна до тях. Кафявите пръсти я сграбчиха като стоманени куки и тялото й излетя с невероятна бързина от водата.
Сега вече можех да насоча цялото си внимание към задачата да остана жив през следващите няколко минути, преди да съм я последвал. Акулата явно беше се съвзела от поразилата я граната, защото спря да се движи като обезумяла и възобнови познатите ми ужасни кръгове.
Започна пак да кръжи отдалеч, приближавайки се все по-наблизо след всяка следваща обиколка. Погледнах към хронометъра и видях, че най-после мога да започна последното си вдигане към повърхността.
