Речният бог (Книга първа) - Смит Уилбур (онлайн книги бесплатно полные .TXT) 📗
Трябва да отдам заслуженото на моя скъп приятел Атон, дворцовия управител, на когото дължах много от това, което знаех за двореца. Като чели през последните десетина години не е имало кораб от Елефантина за Карнак, който да не ми е носил по някое от неговите дълги и изпълнени с всякакви подробности послания… Е, да не забравяме, че и всеки път същият този кораб си е тръгвал обратно, отнасяйки под формата на злато искрените ми благодарности за приятелската услуга.
Бях твърдо решен в най-скоро време двамата с господарката ми да заемем полагащото ни се място в двореца и постепенно да се домогнем до властта. Тя все още не подозираше какви оръжия притежава, защото никога не й се беше налагало да ги използва. С красотата и разностранните си дарби господарката ми можеше да постигне изключителен успех още сега, но аз търпеливо продължавах да прибавям всеки ден по нещичко към тях. Тя притежаваше ясен и неспокоен ум, а също желязна воля и сила на духа. Щом се освободеше от мрачните си мисли, с малко напътствия от моя страна Лострис щеше да поеме ролята, която й предвиждах.
Скоро открих, че най-лесният начин да привлека вниманието й върху някоя моя идея, е да й намекна, че ако ми съдейства, ще помогне с нещо и на Танус. Така например още в първите дни й дадох да разбере, че ако си спечели влияние в двореца, това само ще й позволи да го закриля от скритите му врагове.
— Царят му възложи непосилна задача. За да успее, Танус ще има нужда от нас, а ако се провали, само ти можеш да го спасиш от присъдата, която произнесе фараонът.
— С какво можем да помогнем при изпълнението на задачата му? — попита Лострис, която само чакаше да се спомене името на Танус. — Кажи ми честно, според теб има ли човек на света, който да унищожи Свраките? Подобна мисия не е ли твърде трудна дори и за Танус?
Свраките — това беше името, което сами си бяха избрали разбойниците, тероризиращи Горен Египет. Нашата нилска сврака е по-малка от гълъб, но това не й пречи да бъде пословично жестока и кръвожадна. На вид представлява крехко създанийце с бяла гушка и черен гръб и качулка, но се прехранва, като напада гнездата на другите птици и изяжда малките им, а след това провисва труповете на жертвите си по заострените клони на акациевите дървета. Затова и народът я е нарекъл „птицата-касапин“.
В началото разбойниците използваха това име като прикритие, но откакто мощта им нарасна и те вече нямаха страх от нищо, то се превърна в официалното им название, а самите бандити често използваха за свой отличителен знак черно-белите пера на птицата-касапин.
Навремето имаха навика да окачат някое от тези пера над вратата на току-що ограбения от тях дом или върху труповете на жертвите си. Но в онези дни, когато дързостта им не знаеше граници, използваха перата и като предупреждение към бъдещите си жертви. В повечето случаи се задоволяваха с това набелязаният да им даде половината от всичко, което притежава. Разбира се, кой би отказал, ако по този начин успее да опази дома и семейството си.
— Мислиш ли, че дори с печата на ястреба Танус ще успее да изпълни царската повеля? — повтори господарката ми. — От това, което се говори за Свраките, съм чувала, че те се ръководят от един-единствен човек, когото наричат Ах-Сет, брата на Сет. Вярно ли е, Таита?
За миг се замислих, преди да й отговоря. Не можех току-така да й издам всичко, което знаех за Свраките, защото тя щеше да се заинтересува откъде съм го научил. Което не би й помогнало с нищо, но пък мен би ме поставило в неудобно положение. Може би по-късно щях да й разкрия истината.
— Аз също съм чувал за това — предпазливо се съгласих. — Може би ако Танус успее да открие този Ах-Сет и да сломи съпротивата му, Свраките ще изгубят цялата си мощ. Но за това ще трябва да му помогна аз.
Тя ме погледна изпитателно.
— С какво ще му помогнеш? Нима знаеш нещо за Свраките?
Трудно е да се излъже господарката ми. Веднага усети, че крия нещо от нея. Трябваше да се измъкна някак от въпросите й, а за това най-лесно бе отново да използвам любовта й към Танус и безрезервното й доверие в мен.
— За доброто на Танус не ме разпитвай повече. С твое позволение все ще намеря начин да му помогна.
— Да, разбира се, трябва да направим всичко възможно, за да му помогнем. Но кажи ми какво да сторя аз.
— Ще остана с теб на Елефантина в продължение на деветдесет дни, но после ще ми разрешиш да отида при него…
— Не, не — прекъсна ме тя, — ако можеш с нещо да помогнеш на Танус, то иди при него още сега.
— Деветдесет дни — повторих аз, без да обръщам внимание на думите й.
Това беше отсрочката, която бях измолил от фараона. Колкото и да се разкъсвах между тези две мои дечица, не можех да не дам предимство на задълженията си към господарката. Знаех, че не мога да я оставя в двореца сама, без приятел и съветник, на когото да разчита. Също така знаех, че трябва да съм до нея, когато фараонът най-сетне прати да я повикат в леглото му.
— Не мога да те изоставя още. Но не се тревожи. Оставил съм на Кратас писмо до Танус. Ще ме чакат, а вече съм обяснил на Кратас какво трябва да се направи, преди да съм се завърнал в Карнак.
Повече нищо нямаше да й кажа; реша ли да мълча, никой не може да изкопчи и думичка от устата ми.
Плавахме само през деня. Нито можехме да се доверим на адмирал Нембет, нито фараонът и свитата му щяха да издържат и нощите на вода. Затова всяка вечер спускахме котва някъде край брега и издигахме гора от палатки. Хората на фараона си разбираха от работата и винаги подбираха някое приятно местенце за лагера ни — я сред палмова горичка, я на завет в подножието на някой хълм, но неизменно в близост до храм или селце, от което да се снабдяваме с провизии.
Дворът все още беше обхванат от празнично настроение. Всяка вечер се забавлявахме. Около огньовете се пируваше и танцуваше, докато в сенките се плетяха всякакви интрижки и интриги. В нежните нощи, ухаещи на земя и на пясък, се сключваха и разтрогваха договор след договор, плътски или политически.
Аз също не изпусках нито миг да работя за интересите ни с господарката ми. Ще кажете, от какви интриги се нуждае една царска съпруга, която вече е на върха. Да, но царските жени бяха стотици, а господарката ми беше най-младата. Вярно, че с предвидливостта си господарят Интеф се беше погрижил в бъдеще дъщеря му да получи по-различно положение, но за целта тя трябваше да роди на фараона син. А дотогава всичко зависеше изцяло от мен.
Почти всяка вечер фараонът ме викаше при себе си уж за да прегледам обрива на корема му, но всъщност да обсъдим за пореден път въпроса за зачеването на царствения му наследник. Под любопитния му поглед приготвях вълшебното биле, с което се мъчех да подсиля потентността му — прах от рог от носорог, корен от мандрагора, топло козе мляко и мед. След това внимателно оглеждах царския му член и за свое и на господарката си успокоение всеки път се уверявах, че той не е нито толкова дълъг, нито толкова дебел, колкото се очаква от един бог. Общо взето, дори и при първото си съвкупление със своя съпруг господарката ми нямаше от какво да се плаши. Разбира се, правех всичко възможно, за да я спася от това, но дори и да не успеех да го предотвратя, все щях да й помогна да се раздели с девствеността си по-безболезнено.
След като се уверих, че на гениталиите на царя им няма нищо, му предписах да си ги маже всяка вечер преди лягане с балсам от брашно, зехтин и мед.
Щом приключехме с всичко това, се заемах с екземата. За голяма радост на фараона, а и за моя чест мехлемът ми я премахна само за три дни. Това естествено увеличи славата ми като лекар. Фараонът побърза да похвали способностите ми пред приближените си и само след няколко дни аз се бях превърнал в една от най-търсените личности из целия двор. А когато се разбра, че освен лечител съм и астролог, с когото се съветва самият фараон, станах знаменитост.
Всяка вечер пред палатката ни имаше дълга редица от пратеници със скъпи дарове в ръка, които от името на еди-коя си дама или еди-кой си господин молеха господарката Лострис да позволи на своя роб да упражни способностите си на лекар и астролог и другаде. Услужвахме само на онези, с които искахме да се сближим. На мен ми оставаше единствено да се възползвам от някой удобен момент — например докато преглеждам хемороидите по нечий влиятелен задник, за да изтъкна, както само аз си знам, добродетелите на своята господарка, които нещастният ми пациент не би могъл да отрече за нищо на света.
