Речният бог (Книга първа) - Смит Уилбур (онлайн книги бесплатно полные .TXT) 📗
Но на царя всичко това му направи голямо впечатление.
— Виждам, че славата ти не е незаслужена — отбеляза той накрая.
— Благодаря, Ваше Величество. Радвам се, че можах да ти бъда полезен.
След това започнах да прибирам свитъците си с мисълта, че е време да се оттегля. Вече беше много късно. Някъде отвъд стените на двореца бяха пропели първи петли.
— Чакай, Таита. Още не съм ти разрешил да си тръгнеш. Не си ми казал онова, което най-много искам да знам. Ще имам ли син и ще се запази ли династията ми.
— Уви, фараоне, звездите не казват нищо по въпроса. Те могат само твърде общо да посочат накъде тегне човешкият живот и каква ще е неговата съдба, но никога не говорят с подробности…
— Да, така е — прекъсна ме той, — но има и други начини да се види в бъдещето, нали?
Въпросът му силно ме разтревожи, защото усещах какво ще поиска. Затова се опитах да се измъкна, но явно той беше решен да стигне докрай.
— Ти ме заинтригува, Таита, и аз поразпитах за теб наоколо. Разбрах, че си посветен в тайнствата на Амон Ра.
Това наистина ме изненада неприятно. Откъде беше научил? Малцина бяха онези, които знаеха за езотеричните ми способности, пък и винаги съм се стремял да ги запазя в тайна. И тъй като не можех да отрека, предпочетох да си замълча.
— Видях гадателските плочки скрити на дъното на сандъчето ти — продължи той.
Аз изпитах известно облекчение, задето не се опитах да го лъжа. Примирено вдигнах рамене, знаейки добре какво предстои.
— Погледни в бъдещето — заповяда ми той — и ми кажи дали ще се сдобия с мъжки наследник и дали династията ми ще оцелее.
Правенето на хороскоп е проста работа, ако знаеш звездните конфигурации и присъщите свойства на всяко небесно тяло. Малко търпение и ако не си сбъркал в подреждането, винаги би могъл да предскажеш събитие, което да се сбъдне. Но да гадаеш бъдещето по плочките на Амон Ра, това е вече съвсем друго нещо. То отнема от жизнените сили на гадателя, изгаря дълбините на душата му и го оставя задълго изтощен и безпомощен. Затова нямах никакво желание да се заемам с това. Вярно е, че понякога се случва да ме убедят да използвам пророческите си способности, но после с дни не мога да се възстановя физически и душевно. Господарката Лострис, която е запозната с необикновената ми дарба, знае и за въздействието й върху мен, строго ми е забранила да се възползвам от нея — освен в много редки случаи, когато й потрябва на самата нея.
Но както сами разбирате, един роб не може да откаже нищо на своя владетел и затова с въздишка посегнах към дъното на сандъчето си, за да извадя кожената торбичка с плочките. Преди да я отворя, първо трябваше да стрия на прах тревите, необходими да се разтворят очите на душата, за да може тя свободно да гледа в бъдещето. Изпих така приготвения еликсир и зачаках да ме обладае онова познато, но и твърде неприятно усещане как излизаш сам от себе си. Скоро започнах да се унасям и да се откъсвам все повече от действителността, което беше знак, че е време да извадя плочките.
Плочките на Амон Ра представляват десет малки диска, направени от слонова кост. Десет е магическо число с огромна сила. На всеки диск е изобразен някой от моментите в човешкото съществуване — от раждането до смъртта и живота след нея. Аз сам бях издълбал символите върху плочките, които изпод ръцете ми се бяха превърнали в истински шедьоври. И след толкова години, през които ги бях премятал из ръцете си и им бях вдъхвал жизнените си сили, тези плочки бяха станали част от мен самия.
Изсипах ги от торбата и започнах внимателно да ги опипвам, опитвайки се да се съсредоточа върху тях. Скоро те се затоплиха между пръстите ми и имах чувството, че докосвам жива плът. В същото време усещах как собствените ми сили ме напускат, за да се пренесат в магическите дискове. Подредих произволно плочките в две купчинки и подканих фараона да ги поеме една след друга в ръцете си и да ги потърка с пръсти. Трябваше да концентрира вниманието си върху тях и в същото време да заповтаря на висок глас въпросите си: „Ще имам ли син? Ще оцелее ли династията ми?“
В това време аз се отпуснах напълно и разтворих душата си, за да могат духовете на пророчеството свободно да нахлуят в нея. Гласът на царя проникваше в мен и при всяко повтаряне въпросите му потъваха дълбоко в душата ми.
Както си седях, започнах леко да поклащам тялото си подобно на танцуваща кобра под звуците на флейта. Тревите вече оказваха своето въздействие. Сякаш тялото ми бе изгубило тежестта си — имах чувството, че се нося из въздуха. Гласът ми долиташе отдалеч и кънтеше в главата ми, като че ли това не беше черепът ми, а някаква подземна пещера.
Казах на царя да дъхне над всяка от купчинките и да ги раздели на половинки, като задържи едната в ръката си, а остави другата настрана. След това трябваше да я разбърка, да я раздели и събере отново и така, докато от всички плочки му останеха само две.
За последен път той им дъхна отгоре и ги сложи в ръцете ми. Поех ги и ги притиснах до гърдите си, за да предам силата им на сърцето си.
Затворих очи и от мрака започнаха да изплуват най-различни форми, а с ушите си дочувах странни звуци. Но всичко беше пълен хаос. Главата ми се маеше, а сетивата ми губеха остротата си. Усещах как се откъсвам от земята и се потапям в безмерността на пространството. Оставях се на невидимото течение да ме издига нагоре и нагоре като стръкче трева, попаднало в стихията на бурята — на някоя от онези ужасни пясъчни бури.
Звуците ставаха все по-отчетливи, а неясните силуети придобиваха определени очертания.
— Чувам плач на новородено. — Лицето ми се изкривяваше, сякаш имах вълча уста.
— Момче ли е? — Въпросът на фараона заподскача из главата ми и аз по-скоро го усетих като туптене, отколкото като звук.
Постепенно възвръщах остротата на зрението си и в дъното на мрака забелязах светлина. Плочките в ръцете ми се бяха нажежили като въглени и горяха дланите ми отвътре.
В края на черния тунел видях дете, което плуваше в майчината си утроба.
— Виждам дете — изграчих като гарван.
— Момче ли е? — дочух отнякъде гласът на фараона.
Детето ревеше и риташе с крака. Между топчестите му бедърца забелязах да виси късче плът, покрито с набръчкана кожичка.
— Момче е — потвърдих и в същия миг изпитах някаква неочаквана нежност към видението насреща ми, сякаш детето бе от плът и кръв. Приех го със сърцето си, но образът му избледня и виковете на новороденото потънаха в мрака.
— А династията? Ще продължи ли родът ни? Ще оцелее ли?
За миг гласът на фараона достигна до ушите ми, но после се изгуби сред звуците, които ме изпълваха отвътре — фанфари, предсмъртни викове, метален звън. Небето над главата ми и всичко наоколо чернееше от стрели.
— Война! Виждам велика битка, която ще промени из основи света — крещях аз, за да надвикам грохота около себе си.
— Ще оцелее ли родът ми? — повтаряше като обезумял фараонът, но аз не му обръщах внимание, защото в ушите ми свиреше пустинният вятър. Необикновен жълт облак покри хоризонта. Тук-там гъстата му пелена се разкъсваше от метални отблясъци, за които знаех, че са от оръжията.
— Какво е писано на династията ми? — отново достигна до съзнанието ми гласът на фараона.
Видението изчезна и настъпи тишина. Насреща ми, на брега на реката, стоеше някакво дърво. Беше огромна акация, покрита с листа и натежала от цвят. На най-високия й клон беше кацнал царският ястреб. Само след миг той започна да променя формата си, за да се превърне в двойната египетска корона, съчетала в себе си цветовете на червения папирус и белия лотос. А след това водите на Нил се надигнаха и спаднаха, надигнаха и спаднаха. И така — пет пъти.
Изведнъж небето над акацията се покри с безброй летящи гадини. Облак скакалци се нахвърли върху дървото и го скри от погледа ми. Когато се махнаха, акацията нямаше нито един лист по черните си клони. Изсъхналото дърво се залюля и се сгромоляса тежко на земята. От удара царската корона се разби на парчета. Дървото се превърна в прах и вятърът отнесе всичко. Останаха само пясъците на пустинята.
